Затвор за деца – зависи от затвора
Защо децата да не отиват в затвора? Очевидно, защото затворът е прекалено тежко място за техните крехки още психики и тела. Но защо не се използват същите или поне аналогични механизми и подобна система за вкарване на малчуганите в правия път? Научаваме, че петокласникът от Царево, който е ударил учителка, е бил изключен, и се питаме именно това.
Не от злоба към него, също така не казваме, че трябва да отиде в затвора – това е много важно уточнение, защото иначе майките ще ни направят на нищо в коментарите. Не казваме „край с това дете“!
Казваме, че едно запориране на акаунтите му в социалните мрежи за 6 месеца, да речем, изглежда някак уместно. Също така общественополезен труд – да играе Candy crush по 12 часа на ден, а точките им да отиват за лузърите, които не могат да се справят с елементарна игра.
Други възможни „лишавания от свобода“ на невръстните може да са, например, нарочното забавяне на интернета. Нека чака по 2 часа за песен – така ще се научи да уважава нещата около себе си. Това ще е чудесно наказание преди ООН да го обяви за нехуманно.
Телефонът също може да се ползва. Смартфонът може да бъде заменен с мобифон. Да се помъчи да си направи свястно селфи само със задна камера. Говорим за Сизиф и камъка, невъзможно е.
При особено арогантно държание, на детето ще се отнема смартфона и ще се дава обикновен телефон с шайба. Ако убият бездомник, пращаш ги да копаят дупки за кабелите.
Свободата за децата е кални улици и нищо друго. Те не знаят как да я използват. Нека ги наказваме с нея.
Нека свободата бъде затвор за децата.
Интернет е тяхното място, така че оттам трябва да тръгнем, когато образуваме затвора им. Ако се закачат с по-малките деца, пуснете ги да играят Counter Strike само с ножче. Ако крадат, форматирайте им харддиска и блокирайте Youtube и Zamunda.
Без бой, без синини, без полиция и арестувани бащи по потници и панталони със свален колан.
Чиста работа.
