Вероятно най-неотложният въпрос е как този ход ще повлияе върху изхода на войната и онова, което ще се случи с Башар ал-Асад в Сирия, който отбеляза редица военни загуби, преди намесата на Русия.
Все още не е ясно какви са целите на Москва. Ходът може да е знак за увереност в стабилността на сирийското управление или опит да бъде подложен диктаторът на натиск, за да преговаря с политическите си противници – а може да значи и двете.
Путин обяви решението си в особено критичен момент, в който Сирия влиза в шестата година от гражданската си война, а ООН се опитва да бъде медиатор и да възстанови мирните преговори.
Изтеглянето на руската армия няма да остави Асад напълно сам, защото той е подкрепян и от Иран, и от Хизбула в Ливан.
Защо Москва се изтегля от Сирия
Путин неведнъж е правил изказвания, които да противоречат на действията на Русия. Например в Източна Украйна продължават да се сражават бойци, подкрепяни от Москва, въпреки обещанията на руския президент да уважи мирния договор.
Русия обаче се сблъсква с дълбоки икономически проблеми, предизвикани от срива на цените на нефта и новината за изтеглянето може да е отражение на желанието на Путин да обяви победа и да предпази страната си от скъпи военни действия.
Кремъл обяви плановете си само часове, след като медиаторът на ООН Стефан де Мистура се срещна с делегация на сирийското правителство в Женева. Именно преговорите в Женева показаха нарастващи различния между Русия и сирийското правителство.
Според анализатори едва ли Москва се отказва от Асад. По-скоро прехвърля военната тежест отново върху Асад, за да смекчи позицията му в преговорите за мир.
В последните две седмици на три пъти Сирия обяви позиция, различна от тази на Москва по отношение на развитието на ситуацията, като сред изказванията имаше и категорично отхвърляне на темата за президентски избори в Сирия.
Руският ход обаче може да отразява и увереността на Путин, че Асад е успял да възстанови стабилността в страната си и затова Русия може да си позволи да се оттегли.
До момента Путин успя да постигне голяма част от основните си цели: върна Русия обратно в позицията на глобална сила, предотврати смяната на режима чрез външни сили – най-вече, западни; спечели по-голяма подкрепа в Сирия и подсили Асад.
Путин не успя да върне на Асад цялата власт в страната, но му помогна да възстанови позициите си от 2014 година.
Може да се спори дали Путин няма какво да губи – Русия може да продължи въздушните си удари от собствената си база, ако пожелае, и да продължи да подкрешя Асад като снабди другите му съюзници – Хизбула и Ирак, с оръжия, докато дава пари на сирийския режим.
Русия навлезе в Сирия с аргумента, че ще се бори срещу „Ислямска държава“. Изненадващото изтегляне обаче показва, че това никога не е била целта й – групировката продължава да се развива в северната и източната част на Сирия.
В телефонно обаждане американският президент Барак Обама поздрави Владимир Путин с намаляването на насилието в Сирия, но подчерта, че продължаването на офанзивата от страна на Сирийския режим налага риск от подкопаване на усилията.
Обама подчертава, че за да се сложи край на насилието в Сирия, е необходим политически преход.