Защо американците изгарят Nike-овете си?

В Nike, със сигурност, знаеха, че превръщането на Колин Каперник в лице на новата им „Just Do It” кампания е решение, което ще бъде посрещнато с противоречиви чувства, но и че именно тази противоречивост ще се превърне в чудесна безплатна реклама за бранда им (нищо, че сега акциите им спаднаха леко).

Реакцията беше мигновена, остра и крайна. Интернет бързо се напълни с клипове, на които американци изгарят своите Nike дрехи и обувки, късат емблемите и теглят майни на компанията, кампанията и Колин Каперник.

Но за да си обясним защо реакцията е чак толкова остра, трябва първо да си отговорим на следното:

Кой е Колин Каперник и как се стигна дотук?

Колин Каперник е бивш куотърбек на отбора по американски футбол San Francisco 49ers, дете от смесен брак, отгледан от бяло приемно семейство. В началото на сезона преди две години Колин пръв коленичи по време на американския химн, заявявайки, че няма да се изправя пред флага на държава, която потиска чернокожите и цветнокожите.

След него това започнаха да правят чернокожи играчи от всички отбори в NFL, а това не се хареса на патриотично настроените американци и мнозина намериха протеста на играчите за обида към химна, флага и САЩ, като цяло.

След първоначалните обществени чудения колко изобщо е чернокож Каперник и защо не уважава флага на държавата, която го е направила богат, Колин постепенно взе да се заседява все повече на резервната скамейка, докато накрая не отпадна изцяло от плановете на отбора и се оказа без работа.

За него вече не се говореше като за посредствения куотърбек на 49ers, а като за лице на вдъхновението. Точно от това се възползва и Nike, наричайки с гръмкото „Един от най-вдъхновяващите атлети на нашето поколение” (доста, ама доста пресилено твърдение, особено ако си следил посредствената му кариерата).

Новият сезон в NFL е чука на вратата, а Колин отново не е взет в нито един отбор, което вероятно е довело и до решението за сделката с Nike. Мотото на кампанията е „Вярвай в нещо. Дори това да значи да жертваш всичко.” – високопарно, но няма как – американците си падат по подобни гръмки изказвания.

Кой е по-по-крив?

Ако някой е следил NFL, веднага ще намери гръмкото име на кампанията за някак забавно, тъй като Колин Каперник просто… не беше добър куотърбек. Имаше силни мачове, играеше смело, но правеше купища непростими грешки, довели отбора до дъното на класирането.

Проблемът, очевидно, беше на неговата позиция (някои куотърбеци след него също нямаха успех), докато не дойде Джими Гарополо, който изведе отбора до поредица от пет поредни победи след ужасяваща серия от девет поредни загуби и три катастрофално лоши сезона.

Кое точно „всичко” е жертвал Колин, когато причината да не го взимат в нито един отбор е просто защото не е добър играч?

Решението да не е в отбор не е негово. Затова и колениченето онзи път все повече изглежда просто като първа крачка с мисълта „Кариерата ми си отива, трябва да измисля нещо”.

Не че чернокожите атлети нямат право на протест. Напротив, всеки има това право и се знае, че колкото по-противоречив е начинът на протест, толкова повече обществено влияние ще привлече. В това Колин и другите играчи определено постигнаха успех и дори може да се каже, че от протеста вече се наблюдава положителен ефект. Най-малкото – общественият дебат за полицейското насилие е по-силен от всякога.

Междувременно, по-консервативните, патриотично и националистично настроени американци избухнаха със собствена крайна глупост – ритуално да изгарят дрехи и обувки на Nike.

Протестът им изглежда неадекватно, тъй като вече са дали парите си за продуктите на компанията, а в крайна сметка – можеха вместо да ги изгарят, да ги дадат на хора в нужда, например. Уви, мисълта им не е стигнала дотам и в яростта си са забравили, че те протестират срещу нечие чуждо право на протест.

Американците реагират така, сякаш Владо Кузов е станал рекламно лице на Комсед (с техния слоган „Големият приятел на малките деца“), пък то всъщност е просто един безработен човек, който се опитва да изкара някакви пари, прикривайки бизнес плана си зад маската на борба срещу дадена социална несправедливост.

Чак пък толкова ли са ядосани от това, сякаш нямат толкова по-сериозни други причини да са ядосани? Или може би срещу това е доста по-лесно да се протестира и да се прави нещо, отколкото срещу реалните проблеми?

И докато за реднеците лесно можем да предположим, че са просто расисти, няма как да не попитаме Колин Каперник не усеща ли несправедливост, знаейки историята на Nike и условията на труд в мрачните им фабрики в държави като Хондурас, Виетнам и Камбоджа? Нима не е чувал за работниците там, припадащи от жега, глад и умора? Или за срутилата се тяхна фабрика в Бангладеш през 2013-а, убила близо 100 и ранила над 1000 души?

Наистина ли на Колин толкова му пука за расовата справедливост, или просто му трябват приходи след преждевременно залязлата му NFL кариера?

В крайна сметка, може би и двете страни щяха да се обединят около обща кауза, ако във фабриките по 16 часа на ден, седем дни в седмицата, се потяха американски деца от всички раси. Но щом не са „от нашите“, а са от някакви далечни места като Китай, Бангладеш, Виетнам, Хондурас, Еквадор, Камбоджа – явно няма проблем.

Едно е сигурно – кампанията не може да бъде гледана едностранчиво. Но в някои случаи противниците й са толкова глупави, че протестът им изглежда комично. Като например в това видео, в което недоволен от кампанията мъж, облечен в тениска на Доналд Тръмп като Супермен, загърнат с риза в цветовете на американското знаме, гори продукти на Nike. Забележете обаче каква марка са маратонките, които носи, докато записва това видео… (Видеото е сатирично и осмиващо противниците на кампанията).