Защо професионалистите лъжат, а за леля Ванче нещата са ясни

… (поне по отношение на градината)

Юлия Кръстева

Много често се сблъсквам с хора, които имат „малък имот” – наскоро придобит, с идея да се превърне в това и онова … или може би повече в онова от колкото в това … и така докато се заформя спор между господина и госпожата аз се опитвам да разбера кого да слушам. Обикновено тя има идея, той иска място за собствено и неприкосновено пространство и всеки си знае по нещо, което е само в неговата глава. Ето такива са преобладаващата част от клиентите ми. Обожавам тази работа, има много предизвикателства в нея от самото началото, та чак до края (където и да се намира края на такъв вид работа). И понеже се работи с жив материал, и понеже той непрекъснато се развива и променя, и понеже клиентите променят нагласите си, и понеже имат „съветници” като: колежката от офиса ни в Пловдив, дъщеря ми от Обединеното Кралство или най-масовото „прочетох в интернет”, то нещата рано или късно опират до професионалист.

Особено ми е приятно когато уцелвам и съответно удовлетворявам желанията им или успявам да ги запаля така, че сами започват да мислят в по-широки рамки и се ровят в специализирана литература, опитват да се научат кое как се прави, намират си ново хоби навън, в собствения си двор. Така се случва когато например „тия две мършави клончета” заприлича на „тази цъфтяща феерия” пред очите им. Понякога не е нужно чак толкова, но за по-скептичните пътя никога не е бил кратък. Растенията като жив строителен материал са особено разнообразни със своите специфики, възможности и очарование. Те могат да създадат онова усещане за простор и свобода или уединение, уют и романтика без съседи и въобще околен свят. Могат да бъдат незабелязания фон за страхотната архитектура или насочващия елемент към дадена точка, могат да са разкошен сегмент или същността на екстериорното пространство.

Човекът е устроен да търси, да се опитва да управлява, дори да опитва да „манипулира природата”. Дори на мен ми се случва да изисквам от някои цветя да цъфтят обилно в нетипичен за тях сезон, защото ще има официално откриване на обекта с важни гости или просто парти на открито около басейна.

И така бавно, но сигурно стигаме до момента, в който четем статия от известен специалист – ботаник, дендролог или просто в известен цветарски сайт, според която конкретно тези храсти (с ужасно сложно за произнасяне наименование) са чудесни за нашия жив плет, но ефекта – въпреки, че са спазени всички описани в публикацията ритуали – все пак е доста по-различен от очакванията. Искам само да кажа, че някои автори са германци, други живеят в Америка, а трети описват повече от един климатичен пояс. Ключът винаги е при третите, но за жалост или не, те са по-малко срещани. Всички тези автори вероятно са добри професиоаналисти и информацията, която дават е надеждна, указанията – правилни, но някъде в превода нещата се размиват. Спецификата на района винаги, ама наистина винаги има значение, но рядко и обръщаме внимание. Представям си как звучи на средностатистическия българин идеята за геометричен жив плет от липа или габър. В цяла България те са познати като едри дървета, но в някои страни са най-масово ползваните за оформяне на живи плетове. Ако прочетем колко е подходящо за нас да изберем именно тези видове за конкретно тези цели, то колкото и да се стараем, нещата ще са различни. Това е така защото мястото, за което пише професионалистът и мястото, на което практикува читателя са различни. Когато професионалистът препоръчва нещо за отглеждането на даден вид, да речем в южна България, то по-добре би било думите му да не се приемат съвсем буквално. Все по-трудно може се да убеди човек, че кивито в Смолян и в Сандански не вирее еднакво, особено през зимата. Тогава, ако все пак читателят е упорит и реши да опита, на ход идва някоя леля Ванче, която цъква с език и категорично заявява „Т’ва тука, да знаеш, нема да оцелее, ми един трендафил да беше турил, по-добре щеше да е”. И така на следващата пролет, след разочарованието от неуспешния опит, въпреки големите грижи и старанието, когато кивито е измръзнало и безвъзвратно изгубено, този същия читател купува някой най-нов сорт катерлива роза и търси съвет за отглеждането му от леля Ванче – неговия мъдър и опитен съветник или просто намира някой местен професионалист.

А нещата могат да са далеч по-простички, с по-малко пилеене на време, нерви и ресурс, дори без чудесните съвети на леля Ванче, за която няма тайни, поне не в градината. И едно от най-важните неща – професионалистите не лъжат, може би те просто живеят по-далеч от леля Ванче.