Защо политиците в България ненужни вкупом станаха?

Сашо Дончев, председател на УС на БСК

„Изглежда все повече хора разбират, че най-опасните думи са: „Здравейте, аз съм от правителството и съм тук, за да помогна.“ Казал го Роналд Рейгън преди много години, но констатацията му е особено вярна днес, за ситуацията в България.

Ние, предприемачите, не бяхме изненадани от наглото поведение на партийните лидери, участвали в срещата с представителите на синдикалните и работодателските организации, която беше инициирана от председателя на НС. Казаното от политиците само още веднъж доказа колко грешна е тяхната представа за свободата и демокрацията. Представа, която не се споделя от над 70% от българските граждани, които категорично не желаят да гласуват за тези партии. В нашите очи „постиженията“, с които политиците се гордеят през последните 25 години, изглеждат по съвсем различен начин:

1. С активното участие на всички партии, добрали се до българския парламент и до българското правителство, бяха създадени и утвърдени практики на пълен произвол при приемането на закони и още по-голям – при приемането на подзаконови нормативни актове. Абсолютно безпардонно, без задължителната ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО, лавинообразно се създават закони, наредби, постановления, указания и т.н., които не решават нито един проблем в обществото. Това не пречи на всеки председател на НС да отчита с гордост колко много закони са приети или изменени. И да признава с половин уста, че те май изобщо не работят. Какъв е смисълът тогава? Много просто – да се изпълнят поръчките на клиентелата.
2. Приеманите от парламента закони са лоши, защото те не защитават ПРИНЦИПИ, а напротив, по ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ, ги пренебрегват. И резултатът е, че интересите на фирмите, които са част от партийните обръчи, са обслужени, за сметка на „горделивите“ можещи и знаещи, които не искат да целунат ръка.
3. Приеманите от НС закони са с толкова ниско качество, че чак са обидни за интелекта на българското общество. Всеки един от тях, като правило, е кух откъм съдържание, „дописва“ се с наредби и се дава за изпълнение на назначените от управляващите „независими“ регулатори. Които пък с готовност обслужват тези, които трябва да бъдат обслужени. Така битката с „монополите“ води до създаване на нови монополи, които търгуват не със стоки, а с влияние. Търговията с влияние е едно от най-убедителните доказателства за липсата на елементарна представа за свободно общество и граждански права сред политическите партии в България.
4. Въоръжени до зъби с всякакви нормативни актове, чиновниците се превръщат в наказателен отряд за разправа с „непослушните“ и за разчистване на пътя на „нашите“. Желаният резултат се постига не само с директна и повсеместна атака, но и с умишлено бездействие пред самоуправството на „богоизбрани“ фирми.
5. Всичко това става без никаква съпротива от опозицията. Тя доброволно става съучастник във всякакви безобразия, докато чака да й дойде редът да замени управляващите и да започне да експлоатира същите канали за влияние в полза на „Батко, братко и сие“. Майната му на обществения интерес!
6. Не е вярно, че в държавния бюджет няма пари за решаването на най-належащите проблеми на обществото. Всяка година оттам се превъртат над 20 млрд. лв. И всяка година те не стигат дори за най-важното. Обяснението е много просто – при нито едно управление решаването на проблемите на обществото не е било цел на бюджета. Целта винаги е била да нахраним своите, пък и за себе си да отделим. Затова всяка година милиарди левове потъват в някакви програми, стратегии и проекти, чийто смисъл е известен само управляващите. И те не само не смятат за нужно да се отчитат за всеки изхарчен наш лев, но и колкото по-голяма е сумата, която се прахосва, толкова по-голяма държавна тайна е за какво отива тя. Няма никакъв начин обществото да научи кои са: (а) тези политики и проекти; (б) какви са техните цели и какъв е очакваният резултат; (в) кой отговаря за постигането на този резултат; (г) колко ще ни струва този резултат; (д) как се развиват тези проекти, (е) кой и как е наказан, ако очакваният резултат не е постигнат.
7. Никой не пита обществото за какво да бъдат похарчени парите в държавния бюджет, кои са проблемите, които трябва да бъдат решени спешно, и кои могат да почакат. И това не е случайно – политиците са абсолютно наясно, че техните приоритети изобщо не съвпадат с приоритетите на обществото.
8. В свободните общества данъците са израз на солидарност и съпричастност, а не са наказание. В нашето общество има много хора, които биха отделили повече от своите средства, ако са наясно за какво ще бъдат използвани. Липсата на необходимата политическа култура обаче не позволява на българските политици да разберат каква сила е свободното общество. Готовността на българите да си сътрудничат и помагат е все още жива. Въпреки огромното старание на бившите и днешните управници да дезинтегрират отделните членове или групи, обществото и днес се обединява, когато трябва да се спасяват българи, жертви на безхаберието на публичната администрация.
9. От години българската държава създава само проблеми на своите граждани и имитира усилия за тяхното решаване. Но и това бихме могли да преглътнем, ако не се пречи и дори забранява обществото да се организира само в търсенето на ефективни решения. Монополът на държавата в такива важни сфери като образование и здравеопазване е вреден. Монополът в моделите за достъп и усвояване на средства от европейските фондове е източник на корупция, водеща до възпрепятстване на конкуренцията и свободата на предприемачеството. Ако политиците не са достатъчно зрели да признаят провала на държавата, то поне трябва да са достатъчно интелигентни да престанат да пречат на давещите се в опитите им за спасение. Нужно е инициативите на обществото и на държавата да са равнопоставени и разходите за тяхната реализация да се компенсират от бюджета само ако има постигнат резултат.

Преди 25 години българското общество пожела промяна. Българите вярваха, че са можещи, знаещи и работливи. Искаха свободата, за да го докажат и на себе си, и на своите деца. Вярваха, че демокрация означава управление според волята на народа. Обществото беше с висок среден интелект и знания (не говорим за дипломи), за да изрази мнение и воля по всеки важен въпрос за по-нататъшното развитие на България. Всички очаквахме, че само след референдум и при регистрирана воля на мнозинството ще отчуждаваме доброволно, а не насилствено част от своите права и част от заработените с труд средства. При това не самоцелно, а за да дадем на СВОЯТА държава нужните й права и средства да изпълнява произтичащите от решенията на референдума задачи. Какво получихме от политиците? Ядец. Какви референдуми? От къде този мат’рял ще знае какво е добро за него?

Вярно е, че не е много сигурно, дали ако всички важни за обществото въпроси намираха своите отговори на референдуми, България щеше да е част от т.н. евроатлантическа общност. Но е твърде съмнително, че заради неуспешния опит да се приобщим към евроатлантическата ценностна система си заслужаваше да задраскаме с лека ръка своите, българските ценности и морал! Кой друг, ако не политиците носят вина за това?

Тук трябва да признаем, че не по-малка е и нашата вина, на предприемачите! Защото позволихме всичко това да се случи. Защото не проявихме солидарност, когато политиците погазваха основни принципи на свободата и демокрацията, разправяйки се с някой успял без тяхно съгласие и благословия? Защото не изпълнихме своя граждански дълг да упражняваме контрол върху нормотворчеството на политиците, което винаги откровено е било насочено срещу или в полза на някой? Което винаги е било срещу свободния и конкурентен пазар. Нито веднъж не намерихме достатъчно основание заедно да зададем най-естествения въпрос: За какво се харчат нашите, на обществото, пари? Защо един министър-председател може да си позволи „с чужда пита майчин помен“ без да се притеснява от реакцията на обществото?

Е писна ни! Знаем, че битката между съзидателите и съсипителите ще бъде дълга и нелека. Но твърдо сме решени да я проведем. Защото вярваме, че българският народ заслужава свободата си. И че неминуемо един ден България ще бъде свободна!