Защо хората продължават да водят войни?

Стийв Тейлър, в. „Гардиън“

Тази година се навършват 100 г. от влизането на Великобритания в Първата световна война, а в момента светът изглежда особено „зареден“ с конфликти. Това е подходящо време да разсъждаваме защо човеците изглеждат неспособни да спрат да воюват.

Войните в повечето случаи се започват от правителствата, а не от населенията. И в повечето случаи те са резултат от спорове за ресурси и земи, или от желанието на дадено правителство да увеличи влиянието и мощта си. Хвърляйки поглед назад към историята на войните обаче, най-учудващото е с какво желание повечето хора се сражават във войни, или най-малкото ги подкрепят.

Когато Великобритания се включи в Първата световна война през август 1914 г. огромни тълпи празнуваха пред Бъкингамския дворец. Подобно празнично настроение царуваше из цяла Европа. Пишейки за отклика сред германския народ на избухването на войната, историкът Алън Бълок описва „безпрецедентно чувство на национално единство, което онези, които го изпитваха, никога нямаше да забравят – екзалтирано чувство на патриотизъм“.

Ранният американски психолог Уилям Джеймс някога е писал, че войната е толкова често явление заради позитивните си психологически ефекти. Тя създава чувство за единство пред лицето на колективна заплаха. Тя сплотява хората – не само армията, пряко въвлечена в битките, но и цялата общност. Тя създава чувство на съпричастност с целите на общността и вдъхновява отделните граждани (не само войниците) да се държат благородно и неегоистично, в служба на общото благо. Тя дава смисъл и цел като изход от монотонността на всекидневието. Воюването дава също така възможност за изява на по-високи човешки качества, които често „спят“ в рутинния ни живот, като например кураж и саможертва.

Това изглежда равностойно на признание, че човешките същества водят войни, защото това ни доставя удоволствие. Лесно е да забележим как идеите на Джеймс се потвърждават от големия брой млади британски мъже, които доброволно отиват да се бият в Сирия през последните месеци. Тези млади мъже смятат, че се бият за една справедлива кауза заедно с братята им мюсюлмани, но със сигурност ги блазни и натрапчивото усещане, което Джеймс описва: чувството на сплотеност и чест, което те – вероятно романтично – усещат, че могат да удовлетворят по-добре на война, отколкото у дома в Обединеното кралство.

Аргументът на Джеймс е, че човешките същества имат нужда да открият поприща, които дават същия позитивен ефект като воюването, но изчистени от присъщата му разрушителност, или както той ги нарича – „морален еквивалент на война“. С други думи, трябва да открием алтернативни сфери на дейност, които ни дават чувството за съществуване, за принадлежност, за цел.

В стабилни, мирни и икономически по-развити страни, като Обединеното кралство и САЩ, животът е толкова богат и разнообразен, че има много начини за задоволяване на тези нужди – чрез спорт, кариерно израстване, развлечения и хобита. Има обаче части на света, където животът е особено труден, където хората живеят в бедност или са потиснати и където има малко надежди за бъдещето – като например в Газа (Палестина) и в много части на Африка. Там е трудно тези импулси да намерят отдушник.

Войните могат да служат като най-малък общ знаменател, осигуряващ подобие на психологическа позитивност, опит да се „живее на на по-висока плоскост на сила“, по думите на Джеймс, с чувство на сплотеност и цел. Ако тези нужди останат незадоволени и ако има очевиден враг или потисник, към когото да бъдат насочени, то тогава войната е почти неизбежна.

Това не означава, че една воюваща страна не може да има справедлива кауза. Този аргумент не разглежда и други важни социални и психологически фактори, лежащи в основата на една война, като например социална идентичност и морално изключване. Това обаче показва, че всеки стабилен и траен мир зависи от създаването на общества с богатство на възможностите и на начините за посрещане на нуждите на хората. Фактът, че толкова много общества по света не успяват да постигнат това, прави изгледите за мир много мрачни. /БТА/