Андрей Гурков, икономически наблюдател на „Дойче Веле.
Терминът Grexit – излизане на Гърция от еврозоната – се завърна в световните медии.
Образуван от гръцките думи Greece и Exit, той активно се използваше през лятото на 2012 г., когато на дневен ред с цялата си острота стоеше въпросът за вероятното излизане на Гърция от еврозоната. Тогава партньорите в Европейския валутен съюз и най-вече Германия правиха всичко възможно, за да задържат в своите редици потъващата в дългове балканска страна. И това им се получи.
Политическият елит на Гърция допусна изостряне на ситуацията. Ето, че изминаха 2,5 години и изведнъж темата за връщането на гърците към драхмата отново е актуална. При това този път от Германия, Франция и други страни от еврозоната идват сигнали, че сега техните правителства повече няма да се съпротивляват с всички позволени и непозволени средства на Grexit. Защо политическото отношение към подобен вариант на развитие на събитията принципно се промени?
Ще започнем с това събитие, което даде тласък на новата гръцка криза. През декември 2014 г. парламентът в Атина трябваше да избере президент на страната. Според конституцията за целта са предвидени три тура. Ако предложеният от правителството кандидат не получи необходимия брой гласове, парламентът се разпуска и в едномесечен срок се насрочват предсрочни избори. Именно така се и случи.
Голяма част от депутатите /или с други думи политическия елит на страната/ съзнателно се реши да изостри положението, точно в момент когато Гърция лека-полека започва да излиза от продължилата 6 години рецесия и когато предстоят поредните преговори за финансова помощ от страна на Европейския съюз и Международния валутен фонд. След насрочените за 25 януари избори в парламента може да възникне патова ситуация, което ще наложи повторно гласуване през март. В резултат на това деловият живот ще се окаже парализиран за няколко месеца, което неминуемо ще върне назад икономиката на страната.
Напълно вероятно е на власт да дойде Коалицията на радикалната левица СИРИЗА, чийто харизматичен лидер Алексис Ципрас обещава да сложи край на политиката на строги икономии и реформите, които бяха договорени с международните кредитори, а също да поиска отписването на гръцките дългове. В същото време той уверява своите избиратели, че гърците ще останат в еврозоната и по този начин ще запазят твърдата евро валута.
„Не могат да ни шантажират“
На този фон списание „Дер Шпигел“ съобщи на 3 януари, че федералният канцлер Ангела Меркел и министърът на финансите Волфганг Шойбле промениха позицията си относно възможното излизане на Гърция от еврозоната и смятат последиците от него за „преодолими“. И макар че един от говорителите на правителството почти веднага официално увери, че „никаква промяна на курса няма“, многобройните изказвания показват, че в германските политически кръгове назряват или вече са назрели преломни настроения.
Така например, вицеканцлерът и лидер на Германската социалдемократическа партия /ГСДП/ Зигмар Габриел подчерта от една страна, че германските власти се стремят към това Гърция да остане в еврозоната. В същото време Габриел, който заема поста министър на икономиката, отбеляза, че „нас не могат да ни шантажират и ние очакваме, че гръцкото правителство – независимо от това, кой ще го състави – ще изпълни споразуменията с ЕС“.
Изявление в подобен дух направи на 5 януари и френският президент Франсоа Оланд. Решението за по-нататъшното си оставане в еврозоната трябва да вземат самите гърци, каза той и едновременно с това подчерта, че гърците трябва да изпълнят поетите ангажименти пред ЕС. А какво ще се случи, ако левите популисти откажат да сторят това?
Само защото Гърция ще има ново правителство, никой няма да й опрощава дълговете. Това даде ясно да се разбере финансовият министър на провинция Бавария Маркус Зьодер. А неговият съпартиец от ХСС Маркус Фербер, оглавяващ валутния комитет на Европейския парламент, заяви, че ако Гърция иска „отново да се върне към предишната недисциплинираност“, то никаква помощ от ЕС няма да получи.
Еврозоната укрепна, проблемните страни оздравяват.
Растящата готовност да се откажат от предишната политика на „спасяване на Гърция на всяка цена“ до голяма степен се обяснява с факта, че в сравнение с 2012 еврозоната съществено укрепна. Тогава в разгара на дълговата криза излизането на Гърция можеше да предизвика ефекта на доминото: би започнало бягство на капитала от останалите проблемни страни – Ирландия, Португалия, Испания и Италия – и те в най-кратки срокове също можеха да се окажат на прага на банкрута. В подобна ситуация Grexit би могла да се възприеме от много участници на финансовия пазар като начало на разпада на цялата еврозона.
Сега, през 2015, тази опасност беше минимизирана. Броят на участниците в Европейския валутен съюз нарасна до 19, възобнови се икономическия растеж. Той също така създаде и отработи механизми за извънредна помощ, а Ирландия, Португалия и Испания излязоха от рецесията изпод опеката на европейския стабилизационен фонд, доказвайки по този начин, че предписаните им (както и на Гърция) радикални реформи са действащи и ефективни. Наистина, Италия и Франция продължават да изпитват сериозни проблеми, но предишният страх пред разпада на цялата еврозона вече не съществува.
В тази обстановка Grexit не би изглеждал за еврозоната като сигнал за беда, а като избавление от непосилно бреме. Лидерите на ЕС няма да се стремят към това, защото многомилиардните загуби за банките и данъкоплатците в случай на банкрут на Гърция са неизбежни, но макроикономическа катастрофа от нейното излизане от еврозоната вече не се очаква. Катастрофата ще се стовари върху главите на самите гърци.
Затова е много вероятно, ако Алексис Ципрас дойде на власт заедно със своята коалиция от комунисти, троцкисти, маоисти и леви еколози, бързо да забрави за своите предизборни обещания и да започне да провежда много прагматична политика. „Той обещава да харчи пари, които той няма и които никой няма да му даде на заем“, заяви Холгер Шмидинг, главен икономист на германската „Беренберг Банк“. Той оценява възможността Гърция да напусне еврозоната на 30 процента. /БГНЕС