Забранете „Сексът и градът”

Автор: Лола Монтескьо (повече от Лола на chuime.bg)

Първите серии на „Сексът и градът” изгледах в захлас. Това бе вече доста отдавна, още съм била студентка. Мисля, че и повечето жени в страните, в които филмът бе излъчен, са били също толкова възхитени. Най-сетне сексът и градът така, както ги виждаме ние!

Истинска антропология на женската сексуалност. Сипвах си чаша вино вечер и вдигах наздраве за Кари и героините й. Независими млади мадами, които са щастливи с това, което са. Нито повече, нито по-малко. Мъжете и работата бяха само част от пейзажа на красивия им личен живот (не че не са важни, но просто не бива да бъдат ВСИЧКО!). Те не бяха съпруги, майки, любовници, служителки или там каквото още може да дефинира една жена, а просто Кари, Саманта, Миранда и Шарлот. Просто себе си!

С всяка нова серия обаче захласът ми се стопяваше и на негово място се настаняваха други чувства: лекичко разочарование, по-силно разочарование, възмущение, отврат! Тези четири възхитителни млади дами започнаха да се превръщат от човешки същества в закачалки на модни дрехи и обувки, а лицата им служеха единствено като палитра за поредния актуален грим. Библията на женската сексуалност се превърна в лъскаво списание, лишено от всякакъв друг смисъл освен един: да продава. Истинското отвращението дойде, когато все пак изгледах последната серия (иначе спрях да се мъча със „Сексът и градът” още на първото продължение). Помните ли – в самия завършек на филма Мистър Биг подава ръка към Кари и казва: „Ела, малката, да те заведа у дома!”

Направо си повърнах виното! Е, не буквално, де. И не защото имам нещо против готините мъжаги, чиято единствена роля в тоя живот е да ме закрилят… Аз с нищо не се различавам от останалите жени, и като Кари и тях също все си го търся тайничко тоя Мистър Биг! А просто, защото първо: такива мъжаги няма! Това го казвам с добро чувство към мъжете и пълното съзнание, че и те са хора, и си имат и друга работа освен закрилянето на Кари-тата.

И второ: защото това бе най-наглата подмяна на идеала за женска свобода и щастие с точно обратното – пълна зависимост и неспособност да направиш и крачка сама, опаковани и пробутани на публиката обаче като символ на женското щастие. В смисъл – всяка жена е една Кари и на тоя свят й трябват само две неща: чифт обувки „Маноло Бланик” и един Мистър Биг. Мъжете също би трябвало да са обидени на този сериал – в крайна сметка в него ги приравняват на скъпи сандалки с фльонга.

Ако исках да гледам нещо такова, щях да си пусна „Отнесени от вихъра”. Макар че на фона на Кари Скарлет О’Хара е като Роки – кара каруца през огъня, прави кариера след войната и е в състояние да си направи шапка от завеса! Направо я подозирам, че е израснала в справедливия социалистически строй, толкова способности е развила.

Всъщност, явно дори и най-върлите привърженички на сериала са объркани от Кари, защото според една анкета, направена сред представителките на нежния пол, на въпроса с коя от героините се идентифицират, зрителките най-масово са посочили Миранда. Адвокатката с объркан личен живот. Ами да, тя просто е истинска. Тя ходи на работа, има гадни шефове, мъжът й не е точно Мистър Биг, но пък е много по-истински с неговите несъвършенства и добри страни. Миранда е и изморена майка, ядосана снаха, вечно забързана приятелка, която на всичкото отгоре се бори и с фигурата си.

А каква е Кари? Закачалка за изключително скъпи модни дрехи, която тича от мъж на мъж, убедена, че само някой мускулест, красив, богат и елегантен представител на силния пол ще я направи щастлива. Изкарва невероятни пари с писане на една колонка веднъж седмично (да, бе!), с които живее в огромни апартаменти в центъра на Ню Йорк, ползва лична асистенка, вечер гледа телевизия, легнала на дивана в коприна и високи токчета, а денем обикаля магазини и кафенета и се храни от коктейл на коктейл. Между другото наскоро четох интервю с Мат Деймън, един също не зле платен американец, който сподели, че в Ню Йорк не може да си позволи апартамент, в който да има стая за всяко от четирите му деца. Толкова за реалността в образа на Кари.

Или пък Саманта. Явно героинята е замислена като символ на женската сексуалност. Жената, която винаги иска и винаги може. Или поне така си я мечтаят мъжете. За нея любовта е само усложнение, тя не се свени или гнуси да повали на пода всеки по-засукан жребец, а на 50 изглежда като на 35. Неостаряваща машина за секс. Аз лично не познавам такива жени, повечето ми познати имат най-малкото мензис веднъж в месеца. Да не говорим за вечните драми: „обича ме, не ме обича”…

И най-бледата героиня в сериала – Шарлот. За нея даже не знам какво да коментирам, тя доби малко по-реални черти чак в игралния филм по кината, в който се превърна в свръхуморена майка, която изпитва от ужас при мисълта за раздяла… с детегледачката си.

Разбира се, че сериалът се опитва да продаде на зрителките онова, за което те мечтаят. Истинска, голяма любов. Щастлив брак. Успешна работа. Сексуален живот – фойерверк. Красиви дрехи. Шикозен дом. Много свободно време. Много красиви и влюбени в тях мъже. Много пари. Много приятели със също толкова много пари (представете си само как би изглеждал сериала, ако Миранда нямаше два лева за кафе, а Кари и Саманта все я канеха на раздумка в най-лъскавите нюйорски ресторанти)

И за да върви филмът, повечето от тези неща са невинаги достижими и за самите героини. Те търсят любовта и щастието, но по пътя си към тях харчат здрави пари. А посланието към жените е: „Купувай! Купувай обувки, рокли, коктейли, коли, чанти, гримове, купувай! Купувай, за да си щастлива!Даже и да си вече щастлива, не си истински щастлива, ако не купуваш!”

Мисля, че посланието е покълнало вече в главиците на младите момичета.

Такова впечатление добих, след като се оставих на няколко приятелки да ме замъкнат на втората част на кинофилма. В нея героините вече са прехвърлили 40, но зрителките в салона бяха средно на 25. Залата бе пълна само с жени. На екрана се сменяха любовни срещи и красиви пейзажи. От момичетата – никаква реакция. И тогава стана чудото. На една от сцените цялата зала ахна. Ефектът бе, сякаш всички изпитват едновременно оргазъм. Няколкостотин девойки бяха отворили жадно уста, а погледите им светеха, забити в екрана. А там точно в този момент Кари бе отворила… гардероба си.

P.S. Междудругото, в тоя тъп филм невероятният Мистър Биг в пристъп на ревност подарява пръстен с черен диамант на Кари, защото тя целува чужд мъж. Ей така, да не забравя за любовта му. А можеше и да й зашие два шамара просто, ма на – възпитан. Докато той и нанизваше пръстена на пръста, аз получих sms от мъжа ми: “Момчетата са тук, ако искаш да пиеш с нас бира, донеси си!”

Толкоз!