За Златка, или защо доброто няма нужда от ценз и произход

Публикуваме този коментар на Емил Спахийски за в-к Труд с негово разрешение и защото смятаме, че повдига въпроси, за които трябва да се говори.

Тъй като са Коледни празници, ще говоря за доброто – в малко странен вариант. Златките.
Нека звучи като странна притча, ако щете. Пропаганда с всичките негативи (защото става дума за телевизионни герои) и позитиви (защото става дума за хора).
През последното десетилетие в българския телевизионен ефир минаха десетки риалити формати. Когато Златка подари наградата си от “Биг брадър All Stars”, се опитах да пресметна за какви хонорари и награден фонд става дума изобщо в тези ефирни спектакли. Изгубих се. Най-голямата награда беше за победителя в “Пей с мен” – 500 000 лева.

Милиони се раздадоха в “Денсинг старс”, “Биг брадър”, “Вип брадър” и “Брадъра на брадъра”, “Сървайвър”, “Х-фактор”, “Африка…”, “Страх…”, “Стар академи”, “Музикална академия”, “България търси таланти”… нямат край. В крайна сметка така се прави шоу – с пари.

В тези формати имаше герои, имаше окепазени. Имаше такива, които никога не се съвзеха от щетите, и такива, които хванаха шанса си и направиха нещо с живота си. Но до онзи ден нямаше нито един човек, нито един единствен герой, който да дари цялата си награда на друг. Тихо парите отиваха за лукс, за пиене, за жени, за мъже, за шопинг-терапия, а понякога и за бизнес начинания. Прах във вятъра, оказа се.

Като споменах за хора, които бяха осмивани, една от тях беше Злати… или както повечето я знаят като Черната Златка. Тя, както и русата съименничка, символизираше това, което Криси Патрашкова нарече “държавата на Златките”. Държава, в която такива момичета успяват, защото са красиви и глуповати. Те може да не знаят кой е Джеймс Джойс и какво пише в романа му “Одисей” (сякаш някой знае), но познават всички барове, всички мутри и всички пластични хирурзи на света. Според мен – садистична словесна екзекуция на нормални хора. Патрашкова промени мнението си, но ние като общество – не.

Злати спечели вота на зрителите от “Биг брадър All Stars” и изпълни обещанието си. Тя дари всичко на едно момче, което е в инвалидна количка. Момче, което има нужда от трансплантация или каквото там гадно има да се прави, и момичето дари всичко от сърце и дори беше щастливо. Ето това не се разбра и не може да се разбере от нашите сънародници. Как така даваш нещо толкова голямо на чужд човек?

Това е завръзката на притчата. Имаме едно момиче, презирано от “почтените” хора, защото е красиво, но не знае дали Лондон е държава или град. Тя живее относително по-добре от средния чиновник, бедния пенсионер и… представете си, изглежда нагла с поведението си на човек, който има мнение. Непозволено и непростимо.

Ние, българите, никак не сме лоши хора. Завиждаме за такива доброти от болка. Завиждаме, защото не можем да го правим, а искаме. Завиждаме, защото сме бедни. Знаем, че ако на нас ни се падне печалбата от лотарията, първо ще наредим себе си. Ще си платим сметките, кредитите, бъдещето на децата. Ще почерпим обилно – така трябва. Но няма да се лишим от печалбата, защото пак ще си останем бедни и ще изглеждаме глупави…. Глупави като една Златка.

Пак казвам – не защото сме лоши, а защото никога не ни се пада точно на нас. Да направиш голям жест към друг човек се изисква съвсем друго мислене. Ние дори да получим шестица от тотото, дори да се сдобием с наследство, пак си оставаме бедни, защото такава е инерцията на мисленето.

Спомням си за двама братя, които успяха да продадат в Банско сериозен имот, който от пасище стана хотел. Единият умря от алкохол на осмия месец, другият продължи да си живее като бедняк, дори и с много пари.

Спомням си за други риалити звезди, които за месеци профукаха всичко.
Сещам се сега, че много хора ехидно декларират, че това момиче, което дарява наградата си, го прави, защото гаджето има много пари. Идиоти.

Имащите хора са богати, защото не дават. Покажете ми богати хора като тези наши възрожденци, които строят училища (без такси) за народа! Покажете ми такива, които правят фондове от цялото си богатство за култура, просвета и здраве! Уф, съжалявам, че ви затрудних.

Богатите хора са тези, които имат какво да дадат, и то за добри каузи. Нали е унизително за елита едно обикновено момиче, без да знае къде е Мадагаскар, да бъде по-добър човек от милионерите? Има надежда. Казвам ви.