„За ползата от нечетенето и вредата от четенето”

Предлагаме ви два текста на тема „За ползата от нечетенето и вредата от четенето“ публикувани в lira.bg . Наталия Маламова и Евгения Йорданова участваха в едноименния конкурс на фестивала „Четящият човек“, провел се в Бургас през юни тази година.

„За ползата от нечетенето и вредата от четенето“

Наталия МАЛАМОВА

Четенето е процес на духовен обмен между автор и читател и тоя обмен има многостранен смисъл. Ако четенето се сведе до съприживяването на написаното, до забавата и удоволствието от него до „ харесвам – не харесвам „, то смисълът на художественото литературно творчество се принизява и обезсмисля като книгата от „терен“ на духовен обмен и послание се превръща в празно запълване на времето.

Когато бях дете моите родители ме научиха, че „книгата е прозорец към света“. През годините четейки аз изследвах нови хоризонти, учих за традициите и нравите на различни народи.Четенето ми помогна да обогатя своята култура, позволи ми да завържа нови приятелства, посещавайки различни литературни четения. Страстта ми към книгата и четенето не са угаснали и днес. Но именно светът, в който живеем ме кара да мисля, че четенето е по-скоро вредно. Съвременният свят е материален и днес в обществото ни просперират по-скоро неграмотните, тези които са прочели една или нито една книга. Те нямат богата духовна култура, но имат други умения – гъвкавост, пробивност чак до нахалство, висока самооценка . Това поведение се харесва на съвременния българин и той го налага като модел. Този човек се „изсмива“ на образования, възпитан и четящ човек и му казва : „ И кво като си чел ? Аз печеля повече, карам по-хубава кола и съм „ оборотен “ . Това ли са ценностите на новото време ? В миналото ни българския народ се е съхранил като бит и култура през вековете – четейки.Той е държал децата му да знаят „ четмото и писмото“ .Четейки човек се ограмотява духовно, а грамотният човек се манипулира трудно. От своя страна пък нечетенето си има и своя положителна страна . Нечетящият човек си има негов свят, създава си приказка с негови правила и ценности . Не страда от това, че има по-прекрасни страни и необятни хоризонти, не чете история на други народи и се сравнява с тях. Той – човекът, който не чете не мисли за океана, не му правят впечатление научните открития и това не му внася напрежение. Той нечетящият не мечтае, защото стремежите му са реални и лесно достъпни. Но въпреки тези ползи от нечетенето, аз предпочитам да чета . Научих децата си да четат, ще науча и внуците си. Да, не всички от мечтите ми са реалност, не всички страни ще посетя, но въпреки всичко ще чета .

Четенето ми позволява да летя!

Любов

Евгения ЙОРДАНОВА

Книгата погледнала компютъра и му се усмихнала:

– Колко си красив и желан. Всеки иска да седне и да работи на тебе, пише, чете, а аз?

– Ти какво? И ти си била желана, четена, но сега ти е минало времето.

– Моят автор е получил много награди, а аз съм била най-четената книга.

– Сега съм на мода аз. Лошо е, не ми завиждай. Пред мен сядат всякакви хора – с мръсни ръце ми пипат клавиатурата. Не могат да пишат, ама как се четат не знам. Черепът ме боли от много информация.

– Аз не съм нещастна. Жал ми е за хората, които не знаят какво съм скрила зад страниците между кориците.

Компютърът погледна влюбено книгата и я помоли нежно.

– Моля те разкажи ми. Искам да знам, любопитен съм. Жалко, че не те докосват четящите, та ти си толкова красива.

– Ще ти разкажа, но ти ми направи едно добро. Напиши в себе си: „Моля Ви, не пипайте с мръсни ръце книгата, не я цапайте и наранявайте за да остане за четящите в бъдещето!