За кифлите и пичките

Автор: Лола Монтескьо (повече от Лола на chuime.bg)

Българките сме страшни мачовци! Не, не, нямам предвид външния вид, това не е статия за буйните ни мустаци и яките ни бедра.

Като казвам мачовци, имам предвид истински мачовци – убедени в невероятната си сексуална мощ, нарцистично влюбени в красотата си, вярващи в изключителните си способности на майки и домакини, невероятно консервативни по отношение на ролята на мъжа и жената в обществото и презиращи жените (другите, де).

Има само една разлика между българските мъже и жени-мачовци. При силния пол мачизмът намалява с всяко поколение. Докато при жените той сякаш се увеличава. А да, и жените – мачовци не се драпат по макарите. Така де… Другото си е същото.

Най-впечатляващо е шумното автозаклинание в сексуалната разкрепостеност и вечното можене на българката. Поне такова впечатление добих, след като прочетох коментарите на предимно млади българки под една статия, в която чуждоземна авторка на средна възраст питаше нужно ли е да се прави много и успешен секс? Лелееееее, жива да не бях! Не стига, че си го помислила, ми и го написала!

Горката чужденка бе буквално хвърлена на кладата! Следваха 132 коментара, в които покрай пълната й дебилност се описваха неепилираните й крака, рошавата й коса, мръсната й къща и най – вече пълната задръстенящина в леглото. В друга статия пък, пак превод от чужд език, авторката обясняваше, че тя и всичките й познати нямали никакъв ищах за секс след няколко години брак. И отдолу подобни коментари.

От тях човек остава с впечатлението, че между Дунав и Родопите жените се таковат нонстоп, навсякъде и по всякакъв начин. Сутрин под душа, после на масата за закуска, след това на ксерокса и зад кафе – машината в офиса, вечерта първо в метрото, след това в асансьора, после докато мият чиниите, и накрая идва истинският секс в кревата. От приятелствата си с мъже, населяващи същите тези географски ширини, съм чувала, че това не е баш така. Има и такива, има и онакива. Също като по чуждите земи. Жени всякакви….

Жените – мачо обаче не само правят секс нонстоп, а го правят и като мъже. Или поне така твърдят. За да поддържат този имидж, ходят на стриптийз-барове. Или поръчват стриптийзьори за партито на приятелката си. Разказват, че гледат редовно порно и се правят, че няма нищо по-забавно от това да обсъждаш с гаджето си циците на минувачките. За кратко време “се влюбват” в друга жена и дори се целуват с език с нея публично. Удрят по задника келнерки и пъхат пачки в деколтетата на певиците. Нямат никакъв проблем да правят секс без предпазни средства и без ограничения. В крайна сметка не е важно дали те получават удоволствие, важно е да поддържат имиджа на секс машини.

Българките – мачовци са влюбени в красотата си. Твърдо убедени са, че те са най-красиви на света. За доказателство правят непрекъснато сравнения с грозните като крави швейцарки, с грозните като крави холандки, с грозните като крави германки, с по-грозните дори и от крави англичанки, с дебелогъзите гъркини, мустакатите туркини, косматите полякини, миризливите чехкини, дебелите американки и неподбиращите рускини. Е, едни шведки и сръбкини само останаха, ама те па са кифли.

Като казах кифли – българките – мачо презират посестримите си. За тях жените се делят на два вида – кифли и пички. Пичките са те, а кифли са всички останали.

Българките – мачо са иначе домакини. Те както отварят бира с вилица, така и въртят баница. Това е в реда на нещата, защото в крайна сметка жените трябва да са жени, а мъжете – мъже. Мъжът да поправя колата, жената да чисти къщата. Така е било и така ще бъде.

Жените – мачо се кълнат в женското начало у себе си. Те са в състояние да измият прозорците на висок ток и да изперат на ръка чаршафите, без да им се излющи лака. Докато пускат прахосмукачката, държат бутилка бира в ръка. Носят мрежести чорапогащници в планината и ефирни дантелени нощнички в палатката. Това е, защото са пички. Всички други с памучните пижами или с дантелите в хотелите са кифли.

Жените – мачо се гордеят с колекцията си от мъжки екземпляри. Те са с висок статус, красив ум или силен мускул. А може и трите. Сменят ги редовно, за да не им излезе име на кифли.

Жените – мачо твърдят, че не гледат романтични филми, не четат любовни романи, не слушат сълзлива музика и въобще не се занимават с никакви дейности, които са типични, както знаем, за всички останали жени. Демек за кифлите. Те нямат приятелки, защото смятат, че жените – пардон кифлите, не могат да имат истински приятелства. Затова си другаруват само с мъже. Жените – мачо непрекъснато разправят, че жените (другите, де) са тъпи кифли и или циврят, или клюкарстват, но не са в състояние да проведат един интелигентен разговор.

Жените – мачо се оплакват шумно от това, че жените не могат да карат. И – ама хич, да паркират. За жените-мачо всяка жена с кариера е не просто кифла, а кифла със съмнително поведение. Жените според тях не могат да управляват фирми или държава, да пишат сериозни романи или да правят изследвания, да свирят рок или пънк и други подобни дейности. Тях ги могат само пичките. Е, добре, и мъжете.

И last but not least жените – мачо презират и другите жени – мачо. В техния свят има място само за една пичка. И това е тя.