За чадърите… с любов

Силвия Петкова

Ще перифразирам поговорката от Димитър Калинов (@vpdhimself ): „Дори само краищата на чадърите ви да се докоснат, това е карма„ – Японска поговорка

Седейки в трамвая в дъждовен летен ден се замислих за модата при чадърите. Спешно се бях въоръжила с върха на китайската изработка в черно-лилаво и спокойно заглеждах кой какво използва. Преобладаваха класическото черно, други строги цветове като тъмнозелено и тъмносиньо и сиво, а с времето започнаха да се появяват и весели розови чадъри, такива с принтирани усмивки, с много шарки, с къдрички по периферията, на точки, без точки, с цветя, с анимационни герои, имаше и чадър-слънчоглед, който преследвах за снимка. Големите чадъри в цветовете на дъгата също гордо се разхождаха, а червения чадър в тон с косата на една госпожа беше много впечатляващ. На светофарите всички някак си се нагласяха един до друг и след това се разпръскваха, за да се спази дистанцията. Повечето имаха място за приятел, бяха споделени и различни – като бастуни, по-компактни, огромни и малки детски.

Замислих се, че нищо не знам за тях и ето я историята за чадърите:

Първоначалната функция на чадърите всъщност е била за предпазване от слънцето, затова по-правилно тогава са се наричали слънчобрани.

Най-ранни данни се откриват в Древен Китай, където император Wang Mang (9–23г. сл. Хр) притежавал такъв. Доказателство за него се открива в неговата гробница на Корейския полуостров. За чадъри се споменава и в древната книга за Китайски церемонии, наречена Zhou Li, която датира от преди 2400 години. Чадърът на императора е бил голям и жълт и символизирал покровителството над народа, а за различните длъжности в империята, чадърите съответно се отличавали по цвят и размер. Китайският йероглиф за чадърза дъжд е雨伞(yǔsǎn) и е пиктограма, наподобяваща съвременния дизайн на чадъра. Tрадиционната му форма e傘 (sǎn). От Китай чадърът е пренесен в Япония през Корея, като е представен в Персия и Западния свят по Пътя на коприната.

В Древен Египет се е използвал за защита от слънцето, като е бил приоритет на аристокрацията. Когато египетските благородници излизали навън, робите им трябвало да вървят с тях и да носят слънчобраните им. За направата им са използвани палмови листа или цветни пера прикрепени към дълга дръжка.

От Древна Персия са останали скулптури на господари, чиито роби държали чадърите, за да пазят владетелите от слънцето. Само императори, царе и фараони са притежавали подобен аксесоар.

Кралят на Бирма притежавал чадър от 24 купола и така получил прозвището „Повелителят на 24-те чадъра.“ В древна Индия чадърът бил символ на абсолютна власт.

В Древна Гърция е бил задължителен моден аксесоар на дамите в края на 5-ти в. пр.Хр., а ако мъж използвал чадър, то това било признак за женственост. От Гърция най-вероятно чадърът е пренесен в Древен Рим, където също се е използвал за предпазване от слънцето.

Слънчобрана губи популярността си през Средновековието, но в този момент Църквата изиграла своята роля – през 16-ти век чадърът станал отличителен белег за духовенството.

През 17 в. във Франция влиза във всекидневна употреба под името “парасол” (parasol), защото предпазва от слънцето. Чадърът се превръща отново в моден аксесоар, а французите го украсяват с ресни и рюшчета. Мария-Антоанета се разхождала с първия дизайнерски чадър със спици от китайски пера и имала специални носачи. Най-пищните и разкошни модели са от времето на Людовик XIV.

В периода 1685 – 1705 идеята за водоустойчив чадър добива популярност.

В Англия пътешественикът и писател Джонас Хануей (1712-1786 г.) носил и използвал своя чадър като защита от дъжд. Така през 1750г т.нар. parasol (за защита от слънце) се превърнал в umbrella(малка сянка, по-често използвана за дъжд). А Хануей популяризирал чадърите сред силния пол. Джентълмените на Острова много често наричат чадърите си „хануей“.

Чадърът бил патентован едва през 1786 г. от Джон Бийл. По това време теглото му било около 4,5кг, тъй като конструкция се състояла от дървени пръти и китова кост. През 1852 г. Самуел Фокс изобретил металните пръчки за чадър и така го направил по-здрав и издръжлив. По-късно през 1920г. Ханс Хаупт изобретява компактния телескопичен чадър.

Българите също са оставили следа в историята – Българския чадър е предполагаемо оръжие за специални операции на секретните служби. За повече ето тук: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%87%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%80