Взривоопасно безхаберие

Иван Куцаров, http://kutzarov.wordpress.com/

Три. Толкова са взривовете на боеприпаси тази година с този от 1 октомври. Три. Толкова са и инцидентите в Горни Лом с днешния. Петданедесет. Преди толкова дни са констатирани за пореден път нарушения във фабриката. Петнадесет. Толкова са и загиналите днес. Това не е статистика, а хронично безхаберие. И е крайно време да си кажем истината за пореден път – живеем в държава на контрасти, където се толерира беззаконието.

Преди няма и три седмици ви казах, че бързо ще забравим за малката Красимира, както забравихме и за другите. Така след няколко дни ще забравим и за взрива в Горни Лом. Но дотогава – дотогова знайни и незнайни политици ще се упражняват за нуждата от промяна, от правила и как точно и само тяхната партия ще направи така, че това да не се случи повече. БСП вече започна, но най ще ми е интересно новият политик Николай Бареков и коалиционните му партньори от „Лидер“ как ще коментират случая в завод на съдружник на Ковачки. Стига за политиката. Тук говорим за петнадесет живота, които са си заминали заради безхаберието на държавата. Как можеш да класифицираш три инцидента на едно и също място, като дори вече има и загинали при предишен?! По никакъв друг начин, освен като хронично безхаберие! Това е цялата ни държава – стои на системи, едвам диша и лекува симптомите. Не, не! Дори не лекува, просто се опитва да обезболи симптомите.

Казват, специалистите, човешка грешка и нещо такова. „Нещо такова“ ни е целият държавен апарат. Нещо като нищо. Нещо, което всеки разбира по свой си собствен начин. А правилата? Е, правилата стоят там за красота. Правилата не важат нито за бедните, нито за богатите. Правилата, които трябва да премахнат елемента на „човешка грешка и нещо такова“, стоят на хартия. Толкоз. Плащат се пари на данъкоплатците за правила, които да премахнат елемента „нещо такова“, изсичат се цели гори за да бъдат напечатани правилата срещу „нещо такова“ и накрая хоп – човешка грешка и нещо такова като петнадесет загинали.

И не – няма да се впускам в патос да ви обяснявам как ако тези хора бяха обучени или работиха в нужните условия, или бяхме в някоя нормално държава това, нямаше да се случи. Това го установяваме вече 70 години – ние сме скапана държава с развален народ и още по-развалени управници. И никакво „спазване на технологията“ няма да ни оправи бакиите. Никакво, докато не се научим, че отговорността е преди всичко в нашите ръце. Лесно е да плюем и коментираме, но е трудно да направим нещо, което да промени малка частица от гнусната ни реалност.

Затова следващият път като видите и чуете за някоя нередност си направете труда да не я подминавате, а се напрегнете и дайте всичко по силите да я поправите. Защото днес са 15 непознати, но утре може да са вашите родители или деца.