Всичко или нищо, докато икономиката страда

Антонис Каракусис, вестник „Вима“.

Конфликтът между правителството на министър-председателя Андонис Самарас и главната опозиционно сила в лицето на лявата коалиция СИРИЗА на Алексис Ципрас. Това е повод за тревога.

Изпълнената със събития, кратка и сбита предизборна кампания в Гърция навлиза във финалната права. Икономиката е в центъра на политическия дебат на фона на засилващите се тревоги и страхове за утрешния ден. От началото на предизборната кампания гласоподавателите са бомбардирани с лоши новини, информация и слухове относно икономиката, опасностите и заплахите, които следват, банковите депозити, проблемите с ликвидността, пред които банките са изправени и финансовите затруднения на държавата.

Злоупотреба със заплахите

Противоречивите изявления, идващи от Европейския съюз са в изобилие: „Искаме ви в Еврозоната, но трябва да изпълните задълженията си“. Проблемът с излизането на Гърция от еврозоната се завърна по първите страници в международните медии и ежедневните разговори. Сякаш се върнахме назад във времето през 2012 г., когато се обсъждаше отказа от еврото.

Първата вълна от предупреждения обаче не беше взета на сериозно. През първите две седмици на предизборната кампания гласоподавателите вероятно пренебрегваха тези гласове, най-вече истеричните такива, които повтаряха едно и също отново и отново, не разпознавайки промяната в обстоятелствата, нито финансовия и структурен прогрес, който бе постигнат с жертвите на народа.

Многото предупреждения от 2012 и злоупотребата със заплахата от напускане на Еврозоната значително успокоиха притесненията на хората и позволиха на председателя на СИРИЗА Алексис Ципрас да се обърне към демократичното право на демократичен и неограничен избор и да изиска от Европа да ограничи обществената си намеса, а защо не е да я прекрати.

Истина е, че оттогава европейците станаха по-внимателни в публичните си изявление и всички подчертаха как искат Гърция в Еврозоната и заявиха, че няма тайни планове за излизането й.

Призракът на гръцкия изход

До миналия четвъртък повечето хора бяха безразлични към постоянните изявления на министър-председателя Андонис Самарас и Нова демокрация за „гръцкия изход“.

Когато проблемите с ликвидността все пак започнаха да излизат на повърхността, молбите от две водещи банки да използват механизма за спешно финансиране бяха одобрени от Янис Стурнарас, тогава атмосферата се промени. Страховете, които дебнеха гръцкото общество през последните 5 години се завърнаха.

Истината е, че молбите на банките бяха използвани от правителството за пропагандни цели, с някои твърдение, че са раздути и свръхизложени по очевидни причини.

Във всеки случай, ако вземем под внимание гореспоменатото, многобройните и вариращи мнения, изразени от представители на СИРИЗА, заедно със съобщения за налагане на нови данъци, предизвикаха известни притеснения, най-вече сред градските кръгове, които започнаха да промененият позицията си относно опасностите и възможностите на изборите.

Без съмнение, средната класа е убедена, че заплахите са истински, и че във всеки момент може да възникне недостиг на средства в гръцката икономика.

В петък атмосферата относно бъдещето финансово развитие беше напрегната, изтеглянето на депозити нарасна и масово се твърдеше, че банките ще бъдат под голямо налягане в последната седмица преди изборите.

Машината за пропаганда на Нова демокрация вероятно ще се възползва от това, надявайки се да си върне някои от „заблудените“ гласоподаватели“.

Няма съмнение, че след всичко това „Нова демокрация“ ще изразходва „политиката на страха“, единственото оръжие, останало в тази предизборна кампания. Тя започна с него и ще свърши краткото си надбягване към урните. Също така никой не съмнява, че ще има силни контрааргументи.

Екстремен конфликт

Мнозина вече са започнали да критикуват финансовия министър и ръководителя на Банката на Гърция за степента на предаване на съответната информация. Те подчертават, че важността на подаване на молба за ELA e силно преувеличена, тъй като през 2012 гръцките банки са поискали 100 млрд. евро, докато сега това е почти нула.

Те отбелязват и, че това е първият път, когато има ежедневна информация за изтеглянето на депозити за отделните банки и твърдят, че тези, които отговарят за това не гарантират неутралитета на институциите, а по-скоро систематично се намесват в предизборната кампания.

Най-лошото, според тези, които внимателно следят предизборната битка, е, че развитието на такива конфликти бързо може да дестабилизира и раздели страната.

Гореспоменатото, без съмнение отразява взривоопасна седмица от предизборната кампания, напрежението от която може да подкопае средносрочните перспективи на Гърция, ограничавайки възможностите, които новото правителство ще има, без значение дали г-н Ципрас или г-н Самарас е на власт.

Агенциите за изследване на общественото мнение от друга страна преценяват, че няма да има промяна в цялостното настроение на гласоподавателите, въпреки че процъфтяването на СИРИЗА е ограничено.

Те твърдят, че страхът и несигурността не са достатъчни, за да променят нещата. Те са убедени, че други елементи като усещането за гняв и разруха преобладават и т. нар. „конфликт на интереси“ излиза на повърхността.

Класов вот

Казва се, че бедната класа, безработните и нископлатените пенсионери няма от какво да се страхуват. Също така работниците, които не печелят достатъчно, не се интересуват за парите на другите, а затова как да подобрят условията си на труд, което ще им предложи най-добрата възможна защита и добро качество на живот.

Всеки, който проучва намеренията на хората ще разбере, че гласоподавателите в област Атика имат напълно различни намерения, от живеещи в бедни райони на Мениди, Перистери, Никея и Пиреус мислят различно от гласоподавателите в по-богатите и заможни райони в северните и южните предградия на Атина.

Според компаниите за проучване на общественото мнение тези избори до голяма степен ще бъдат определени от доходите, имуществото, местоживеенето и възможностите за прогрес. Освен това, всички показатели сочат, че разликата ще се определи от голямата префектура Атика, където левите набират сила, подобно на комунистическите кметове от 80-те години на миналия век. /БГНЕС