Време е за малко лоша телевизия
На Запад хората от телевизията отдавна са разбрали, че лятото, макар по-слабо като гледаемост и по-претенциозно като сезон, не е времето, в което трябва да зарежеш зрителя и да не му предлагаш нищо за гледане. Някои твърдят, че това се е случило, просто защото е неизбежно. Едни казват, че просто времето е такова – информация, сериали, летни блокбастъри. Други обвиняват интернет, трети пък скъпата телевизия, която от своя страна създава претенции у зрителя. Което и да е от тези неща, лятната телевизионна програма отдавна не е за подценяване и по нея трябва да бъде работено, така както се работи във всеки един сезон. Америка и няколко други държави, които общо взето налагат модерността на скъпоструващата и добре направена телевизия, вече са се осъзнали.
У нас хората обвиняват пазара. Едно просто проучване ти казва, че лятото никой не гледа телевизия, освен може би баба ти и съседът ти чичо Пешо. Съответно родният телевизионер не обича да влага излишни пари в програма. И няма смисъл, като се замислиш. Скъпото удоволствие, от което няма да изкараш и една стотинка е безмислено удоволствие. Хората използват лятото за почивка, а някои телевизии, за да се подготвят за есента.
У нас, родната телевизия обаче, дори при тези цифри, и въпреки по-модерния напредък на телевизионните програми, все още се брани като падар – лозе и пази продукцията си за есента. За сметка на това цяло лято от родния екран ни заливат скучни продукции, като компилации от „Най-доброто от…“ Самите екипи почиват и в случай, че се чудите – не, не получават заплати. Трудно е, когато работиш в телевизия да получаваш заплата през лятото. Никой не иска да дава пари във време, в което не изкарва. Затова работата в телевизия е единствената, която рязко напомня на училище – имаш голяма лятна ваканция. Има я и другата крайност, изведнъж от някъде в програмата се появяват отдавна забравени продукции, които и те самите (телезивиите) се чудят какво да правят.
Телевизията или поне правенето на такава, е скъпо удоволствие. Една приятелка, която работи в медия, скоро ми каза: „Ако разчитаме на рекламите през лятото, значи трябва да затворим само след два дни.“ И това е истина. Лятото е сезонът, в който зрителите намаляват правопропорционално на слънчевите лъчи, които се показват. И макар по света лятото да е сезонът, в който се печелят повече пари от кино, то в телевизията нещата са малко по-сложни.
У нас, особено телевизията ни, най-често е в две неприятни крайности. Те или дават нови епизоди на добрите стари класики, като „Бразди“, или повтарят добре забравеното старо, като онова което според тях „най-се е гледало“, като например „И аз го мога“ или безкрайните епизоди на „Като две капки вода“. Ясно е, че телевизията у нас, която се издържа от реклами, с изключение на Националната, няма да вложи и една стотинка в нова продукция, след като тя ще получи нула гледаемост. Разликата между навън и у нас е огромна, спор няма, но аз твърдо вярвам, че и тук има хора, които обичат и искат да гледат прилична телевизия.
Същата моя приятелка ми каза, пак по темата: „Ако искаш да се издържаш от това, трябва да произвеждаш масово гледаеми неща, едни се правят за рейтинг, други се правят за престиж или защото ти харесват. Но те са значително по-малко.“ Това ли е? Това ли е родната действителност? Че телевизия се гледа само от хора, които искат да видят дали Брук и Рич ще се вземат, как някоя-си-звезда ще направи най-добрия шпагат и кой какво си е показал и къде, или в най-лошия случай – какво прави Ким Кардашиян и някой от безмисленото й семейство… Отказвам да вярвам в това. Мразя, когато някой подценява нещо и ти го пробутва за ставащо, само защото според него е масово… или според рейтингите.
Факт е, че онлайн пазара показва, че лятото е единственият сезон, в който над 70 % от влизанията в сайтове са през мобилни устройства. Защо? „Защото хората са някъде навън и правят нещо.“ Не, хората са онлайн и си кесят на телефоните. Дали са си в хола или на плажа е все тая.
Но тъй като тук говорим за добрата стара магия на забравеното чудо телевизита, съм забелязала, че българският телевизионер обича да го играе на сигурно, да пуска любимото си риалити, да дава за пореден път „Сезони на любовта“, „Малката булка“ или някое руско шоу, което вече неизбежно си гледал и „сори, че трябва да ти го кажа, ама то не е като „Приятели“, дето мога да ги гледам по 100 пъти и пак да ми е смешно“, или филм от `80-те, а ако имаш повече късмет и стискаш очи пет пъти преди да заспиш, кръстосаш пръсти на краката и кажеш името на шефа на БТВ три пъти на пълна луна, ще ти пуснат и нещо `90-те, като „Смело сърце“, или може би, ако наистина си супер късметлия и това е щастливата ти вечер, и някоя продукция заснета след 2000 година, но само при положение, че вече са я давали минимум 5 пъти, при това само през тази година. Забелязала съм, че на телевизията у нас й трябваха години, за да започва да купува филми и сериали от по-новите и сега ги повтаря до откат, може би с цел по някакъв начин да й се отплатят. Но тя отдавна е загубила зрителя, който гледа тези сериали, защото в самото начало е била некоретна към него. Тя пуска сезони на сериали и филми с огромно закъснение, неща които хората, които искат да гледат отдавна са намерили онлайн.
Родната телевизия така и още не намери начин да пребори интернета… Киното до някъде успя, но тя… тя няма никакъв шанс. Тя изглежда овехтяла, остаряла, не в крак с времето си. Хората, които искат да гледат западна продукция я теглят онлайн, а тези, които искат да гледат родната са тези, които реално правят рейтинги и съответно пазара започва да се съобразява с техния вкус.
„Никой няма да купи нещо ново и да го пусне през лятото“, ми казват. Но аз не държа да е нещо непременно ново, държа просто да е от този век.
Но както и българският зрител не е дорасал за лятна програма, поне ако се вярва на данните, ако се вярва на хората, ако се вярва на хората, които работят в медии, то това важи с пълна сила и за българския телевизионер. Той ще ви каже, че не иска да прави това, него го принуждават – силите на реда, масовата публика, лошото програмиране, липсата на телевизионнни устройства във всяка къща. За нея пари няма, пък и зрители няма, и как да има като си избрал да даваш „Къща от карти“ в 00:00 часа вечерта, при това през есента – най-добрият сезон за гледане у нас.
За българския телевизионер, зрителят (независимо от сезона) винаги изглежда само по един начин – той готви всяка вечер нещо народно – мусака, супа, кюфтета, гледа Слави в десет, Хатидже на обяд и обожава хуморът на „Като две капки вода“, което е пикът на неговата понеделнишка вечер. Той чака новия сезон на „Биг Брадър“, както се чака Коледа, а дойде ли, неизменно е разочарован от кастинга, обсъжда го и го плюе, но иначе „ма, изобщо не я гледам тая простотия“. Зрителят у нас иска да гледа хора, които се кълчат, хора, които гълтат мечове, хора, които раждат и кърмят в ефир и хора, които гледат други хора.
Пари за телевизия няма, особено сега, особено по време на лятото, няма и да има. Масовият зрител е по морето, а малкото останали, които си пускат телевизора уикенда не са достатъчно. Добрата стара магия на телевизията загуби много от интернет, това е факт, но е хубаво да се опитва да го настигне. Поне малко.
Да знам, че лятото е време за плаж и коктейли, но вечер като се прибера ми е кеф да си пусна някой сериал, пък бил той и оня с Хорейшио.
Снимка: Getty Images
