Връщат казармата – пари нема, действайте!

Напоследък в политическото, а и в медийното, пространство една тема набра свръхскорост – темата за възстановяване на казармата. Според предложенията на военното министерство за промени в Закона за резерва, всички български граждани 18 и 32 години вече ще бъдат водени на военен отчет. Това доведе до заглавия от типа на „Връщат казармата“ в редица медии, а лайковете във Facebook заваляха така сякаш, ако всички влязат в армията, животът ще стане по-сигурен и по-добър.

Това е колкото романтично по социалистически, толкова и неизпълнимо чисто икономически.

За да се „въдворят” младите хора у нас между 18 и 32 г. в активен резерв на армията ни, те първо трябва да се обучат. Това очевидно трябва да стане на полигони и в казарми, но не е ясно дали може да стане.

Полигоните ни почти ги няма, а казармите – съвсем. Не е ясно и по какъв начин млади хора в разцвета на силите си ще бъдат отделени от обичайния си живот и заетост, във време, когато градят кариера, за да ги запокитят в разни полуизоставени казармени райони, в които отдавна единствените „обитатели” са хладни влегучи и гнездящи птици!?

Откъде ще се намерят пари за ново строителството на казарми, за съвременно оборудване, за униформи, за назначаването на допълнителен офицерски и сержантски състав в не малък обeм?

Един такъв финансов план, при това само за създаването на нов резерв, е почти равен на бюджета на Министерството на отбраната за една година, а това е разход, който трябва да бъде правен всяка година. Това значи, че бюджетът на въпросното ведомство ще трябва да се удвои. А от къде пари?

Имало било студенти, които проявявали интерес към военното обучение! Нека не бъркаме една романтична екзотичност, каквото е казармата за тези студенти, със сериозната военна подготовка на професионална армия. Едно е млади хора да опитат, да поживеят за някоя и друга седмица или дори и месец като войници – това е нещо като скаутството и не е лошо. Съвсем друго е да се подготви боеготовен резерв за една модерна и високотехнологична армия.

Това е сериозна работа и не е като „онази работа”…! Това изисква пари, законодателство, но преди това – позитивна обществена нагласа, а не приказки и сърдечни, носталгични възгласи.

Не е сериозно да се правим на обществено активни, само и само да сме обществено активни.

Ако ще правим нещо, нека да е като хората. За да обучаваме младите между 18 и 32 г. на военни действия, първо трябва да ги осигурим. С какво ще се хранят тези хора, ако отидат в казармата? Едва ли класическата казармена лучена яхния с домати, или с „медузи”, както наричаха обилните плуващите късове сланина, ще е достатъчна, за да държи тези хора в относително стабилна хармония със самите себе си, докато се обучават да водят модерна война.

Освен това в тази възрастова група хората обикновено или работят, или учат. Кой ще поеме риска да отдели един млад човек от университета, или от фирмата, в която работи, за да отиде да си играе на войник.

Основен аргумент на родните носталгици е, че мъж, който не е бил в казармата, не бил мъж.

С една дума, сега мъжете не били толкова мъже, колкото онези, които били някога в родната казарма. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров!

И тогава имаше момчета и мъже с нетрадиционна сексуалност, но по онова време я определяха като болест. Имаше и по-суетни момчета, които днес биха нарекли „метросексуални“.

Абсурдно е очакването, че ако се въведе задължителна казарма, ще се нароят мачовци.

Противопоставянето на мъжете от преди, които са били в казарма и тези от сега, които не са били в казарма е нелепо. Мачовщината не е иманентна привилегия на социалната действителност, а преди всичко – на характерните особености на същия този индивид – семейна среда, социална среда, приятелски кръг, възпитание, интелектуална обособеност.

Казармата не е и никога не е била лакмус за типа сексуалност – „бил си войник – не може да си гей, не си бил войник – може и да си“. Това е по детински наивно и първично разсъждение.

Това, че някой си бръсне подмишниците днес, не го превръща в по-малко мъж от друг, който не го прави. Това е въпрос на лична хигиена, а не на сексуална ориентация.

Не е непременно задължително да вониш на бира, за да си мъж.

Задължителна казарма може да има единствено и само, ако въпросът се подложи на гласуване в национален референдум. Освен това, държавата трябва да е готова да отдели един значителен финансов ресурс, за да обезпечи формирането на един сериозен резерв, ако наистина иска това. Иначе ситуацията попада в графата: „Пари нема, действайте…!”.