shareit

Враговете на враговете на Турция са и нейни врагове

| от |

Бурак Бекдил, в.“Хюриет“

След години упорита работа магьосниците на турската външна политика създадоха ново тълкуване на старата максима „Враговете на моите врагове са мои приятели“. Сега вече повечето врагове на враговете на Турция също са врагове на Турция.

А има също така бивши съюзници на Турция, които сега са нейни противници, т.е. говорим за геостратегическо положение, което преди доста време съветник по външната политика на премиера беше описал като „скъпоценна самота“.

Регионалното възмездие на Турция – Сирия, беше най-добрият й съюзник в региона. Сега Турция е във война с двама противници – и с Дамаск, и с Ислямска държава в Ирак и Лванта /ИДИЛ/, чиито бойци също воюват с Дамаск. ИДИЛ е в сблъсък и с редица кюрдски фракции, с които Турция се бие от 1984 г. досега. Все по-враждебен към Турция е друг неин враг – ливанското движение Хизбула, което е друг враг на ИДИЛ. Дълговременният враг на Хизбула и ИДИЛ – Израел, също е враг на Турция, заедно с Египет.

В теоретичен план Турция би могла да създаде своеобразни временни съюзи в региона, базирани на враждебността към нея. Това подава сигнал на Хамас и Мюсюлманското братство, единствените останали съюзници на Турция, че отношенията с Турция могат да приемат обратния образ на приятелството във всеки един момент поради някоя специфична регионална причина.

Но в момента турските ислямисти имат потенциала да направят нещо наистина уникално – да превърнат турските ислямисти в още един враг на страната.

Според резултатите от скорошно проучване на Метропол, турска социологическа агенция, едва 5% от турците изпитват симпатия към ИДИЛ. Това може да бъде оценено като чудесна новина. Всъщност това не е точно така. Заключенията на изследването означават, че е възможно близо 400 000 турци, които симпатизират на ИДИЛ. Действителност, това не е толкова прекрасна новина. Констатация на изследването означава, че може да има близо 400 000 турци, които се чувстват симпатизира на ИДИЛ. И ако само 10 на сто от тези 5% от турското население решат да подложат на терор Турция, това може да означава армия от 40 000 джихадисти, живеещи на турска земя. 40 000 бойци, които никоя армия няма да може да бомбардира и които ще са пръснати из цялата страна.

Според резултатите от проучването на Метропол близо 1/3 от турците не мислят, че ИДИЛ би могла да представлява заплаха за сигурността на Турция. По този повод се появи майтап дали сред участниците в анкетата са били президентът или премиерът на Турция. Очевидно Турция не се е поучила от грешките в миналото. От различни изказвания на премиера Ахмет Давутоглу става ясно, че приоритет на Турция в регионален план остава свалянето на Асад.

В сериозна и съдържателна статия във в. „Ню Йорк таймс“ /“Pakistan`s Lessons for Turkey,“ The New York Times, Oct. 5, 2014/ Михаел Танхум от университета в Тел Авив и Халил М. Каравели от Института Централна Азия-Кавказ написаха следното: „Дилемата пред Турция е много по-смъртоносна, отколкото нейните лидери осъзнават. Ситуацията в Турция в момента напомня ранните години на подпомагането на талибаните от Пакистан. ИДИЛ набира бойци в Турция. И пропускът да почисти собствената си къща може да поведе Турция в посока към „пакистанизация“, при което местната джихадистка инфраструктура ще доведе до вкореняване в обществото на сунитския екстремизъм.“

„Турската намеса в сирийската гражданска война наподобява пакистанската подкрепа към талибаните с цел да бъде повлияно върху хода на бойните действия в Афганистан. Само че подстрекаваният от Пакистан джихадизъм не остана отвъд границата в Афганистан. И сега Турция може да стане свидетел на началото на подобен ответен удар.“

„Решението на турското правителство да пренебрегне дейността на ИДИЛ близо до границите на държавата доведе до увеличаващо се влияние на екстремистите в определени части от големите турски градове.“

„Действията на сунитските екстремисти срещу алевитската общност може да въвлече Турция в подобен на пакистанския вихър на сектантско насилие и радикализиране. И политиката на поляризация, прилагана от правителството, още повече може да нагорещи сектантските напрежения. Екстремистите от ИДИЛ няма да се поколебаят да експлоатират разделителната линия между сунити и алевити в турското общество.

„Турски граждани може би ще бъдат привлечени в орбитата на войната точно както стана с части от пакистанското население. Ако мрежите на ИДИЛ в Турция останат действащи, Турция ще бъде изложена на риска, че израсли в границите й екстремисти ще получат подкрепа от техни съмишленици, завърнали се от територията на ИДИЛ в Сирия и Ирак“. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Враговете на враговете на Турция са и нейни врагове