Водата

Деница Ончева

Годината е 2436 или 263 след изчезването на водата. Земята е пустиня, милиони километри пръст и камъни. Слънцето е по-силно от всякога, през деня температурата е толкова висока, че можеш да се свариш в собствената си кожа. Затова ние вървим само през нощта.

Болестите се разпространяват по-бързо от всякога. Тръгнахме преди два месеца, след свършването и на последната консерва с вода в цяла Канада. Преди три седмици почина баща ми, водачът на нашата група. Докато вървеше и падна, покрусен от треска, не се изправи колкото и да го молех. След известно време ме издърпаха от вече изстиналото му тяло, трябваше да продължим. Оставихме го край пътя без да го заровим и без някакъв ритуал. Сега в началото на колоната сме майка ми, аз и малката ми сестричка, която също е болна.

Вървим по дъното на Северният Атлантически океан, разказват, че е бил пълен с вода и със същества наречени риби. Бил е огромен и е разделял континентите, пресичането му е било възможно само с някаква машина наречена кораб. Запътили сме се към Русия, казват че там все още има вода. Консервирана и затворена в стари бункери някъде в Сибир. Някога там е било най-студеното място в стария свят, а сега е най-топлото. Старите казват, че пътешествието ни е безмислено, че всички ще умрем по пътя. Ориентираме се по една стара карта и компас, останали от стария народ.

Историята за края на стария свят я знае всеки. Водата е изчезнала след подаването на фалшив сигнал, че Сащ напада Русия с ракети. От централата в Екатерининбург изстрелват ракета, но става объркване в насочването и така ракетата се разбива в атмосферата и се образува дупка с размерита на Антарктида. В течение на 20 години водата изчезва.

Нещо свещено, но вече загубено. За щастие знам как е изглеждала и познавам вкуса и. Старият народ не са погубили само себе си, те са убили цялата планета.

Старите бяха прави, всички умряха. Останах сам, но не за дълго. Треската ме повали в покрайнините на Киев. Само на няколко стотин километра от заветната цел. И така умрях аз, последният човек на земята, с надеждата за свещената течност.