Владо Карамазов: Десет човека, от които се възхищавам днес

Продължаваме с една от най-успешните ни рубрики „Десет човека, от които се възхищавам днес“. Днес е ред на актьора Владимир Карамазов да посочи своята десетка.

Маргарита Младенова (режисьор) – Това е режисьора, от който най-много се възхищавам през последните години. Въпреки огромния опит в театъра, ми прилича на млада, много талантлива, току що завършила студентка по режисура, която сега открива това изкуство и експериментира във всяко представление. Има огромно въображение и всяко нейно представление е различно от предишното. Някъде бях чел, че истински талантливите хора се тези, които могат да се адаптират във времето в което живеят, сега.Тя е точен пример за това. Винаги е била адекватна на времето в което е творяла.

Надежда Сейкова – Моята професорка. Това е човека, който е направил огромни неща за мен. Всъщност човека, заради който аз съм актьор. Помогна ми, когато беше важно да тръгна по верния път. Тя е онова пиленце, което каца на рамото ти един път в живота. Тя е моето пиленце, което за щастие улових. Сега въпреки годините и болестите тя никога не се оплаква, винаги се усмихва и винаги ще те зареди с оптимизъм.

Владимир Пенев (актьор) – Един от малкото актьори, на които останах фен и до днес. Възхищавах му се, още когато си мечтаех да стана актьор, а от тогава минаха около 16 години. Той е истинска актьорска палитра. Той все още се радва на и е провокиран от всяко ново актьорско предизвикателство и всеки път е наистина мотивиран и отдаден. След толкова години и роли в тази професия това е много трудно да се запази, защото идва умората, липсата на провокация, всичко ти се струва вече познато. Аз искам да съхраня точно това в мен и след години да съм така мотивиран в професията, както когато завършвах ВИТИЗ.

Атанас Мацурев (художник) – За мен той е най-добрият български художник, който се занимава с акварел. Изключителен талант, който вече е популярен и по света. С нетърпение чакам да видя всяка нова негова картина. Мога да гледам картините му с часове и не мога да проумея как е възможно това да е нарисувано от човешка ръка. Радвам се, че е българин!

Жорди Галсеран (драматург) – Драматургът, който няма слаба пиеса. Много съм запален и провокиран от неговите пиеси, теми и образи. Искам да играя във всичките му текстове. Неговите пиеси така ми проникват в мозъка, че по един месец не могат да излязат от там. Искам да се запозная лично с него и знам, че един ден това ще стане.

Марк Маркес (пилот от Мото GP) – Типичен представител на агресивното двайсет годишно поколение, към което по принцип имам смесени чувства. Този 21 годишен мега талант минава, смазвайки доказани състезатели. Прави го толкова безкомпромисно, че започваш да се питаш дали е нормално. Но на такива таланти мога само да се възхищавам. Прилича на младо момче-човек, но не е. Той е извънземен. Много съм щастлив, че хванах от самото начало кариерата на една бъдеща легенда .

Костадин Ангелов (хирург) – Директора на Александровска болница. Това е моят приятел Коста -доктора на Сървайвър. Коста, с който аз умирам от смях, защото той има едно наистина уникално чувство за хумор и който е един от хората, които правят този тежък формат по-лек. Знаех, че Коста е много добър хирург, много добър лекар и т.н. И ето така, без да се усетя Костадин Ангелов взе, че стана директор на най-голямата болница в България – Александровска. Той е с няколко години по-голям от мен, а вече е на такова високо ниво и управлява стотици хора. Това е смайващо. Вече има голям кабинет, в който ходя да ям бонбони. Но Коста си е все същия, с чувството за хумор и позитивизма. Само не може да говори дълго по-телефона. Постоянно е в срещи.

Стоян Харалампиев – С Тони се запознах благодарение на това, че и двамата имаме еднакви мотори (най-добрите в света). Той много ми помага с всичко, свързано с тях. Но всъщност нещото което най-много ме впечатли у него е, че той е адски талантлив човек, роден в България. Толкова кадърен,че в моето съзнание подобно хора не се раждат в нашата страна. Дори и да се родят, те не остават в отечеството. Той е старши софтуерен инженер. Участвал е в разработката на различни продукти. Като цяло е работил в сферата на така наречените виртуални машини. Оглавявал е софтуерна компания в Америка. Един ден всички ще го познават благодарение на неговите постижения.

Калоян Александров – моят племенник. Кан е царя на нашето семейство. Всички му треперим и му се радваме. Той е надеждата на нашият род.

Александра Василева – актриса – Това е моята най-стара приятелка в театъра. С нея започнахме да се занимаваме с това изкуство заедно още в студията на Бончо Урумов в далечната 1995 година. От тогава сме заедно в тази професия. Възхищавам ѝ се, защото тя е по-смела, по-дръзка, по-непукист, а може би и по-талантлива от мен. Тя е най-добрата млада актриса (вече не чак толкова млада). С нея имам много хубави спомени.