Немският физик Алберт Айнщайн (1879-1955) получава Нобеловата награда за 1921 г. „за своя принос към теоретичната физика и в частност за откриването на законите за фото-електричния ефект“. Айнщайн е един от основателите на модерната физика и създател на Теорията на относителността. Той е професор по физика в университетите в Цюрих, Прага, Берн, Берлин и Принстън (Ню Джърси). Айнщайн бе избран за „Личност на второто хилядолетие“
За началото на седмицата ето някои от най-мъдрите мисли на учения.
• Аз виждам образа, но моето въображение не може да ми нарисува художника на този образ. Виждам часовника, но не мога да си представя часовникаря. Човешкият ум не е в състояние да си представи четирите измерения. Как може тогава да си представи Бога, пред когото хилядите години и хилядите измерения са като едно?
• Ако A е успехът в живота, то тогава A е равно на x + y + z, където x е работата, y е забавлението, а z е да си държиш устата затворена.
• Ако моята теория за относителността се потвърди, немците ще кажат, че съм немец, а французите — че съм гражданин на света; но ако теорията ми бъде опровергана, французите ще ме обявят за немец, а немците — за евреин.
• Ако не можете да обясните нещо на едно дете, то това значи, че вие самият не го разбирате.
• Бих искал да знам мислите на Бог, останалото са подробности.
• Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят.
• Вечната загадка на света е, че е предсказуем.
• Всеки е гений. Но, ако се съди по способността на една риба да изкачи някое дърво, тя ще живее целия си живот, смятайки, че е глупава.
• Всеки мъж, който шофира безопасно и в същото време целува хубаво момиче, не отдава достатъчно внимание на целувката.
• Всяко постижение в науката започва с опит и свършва с опит.
• Въображението е по-важно от знанието.
• Господ не играе на зарове.
• Гравитацията не е отговорна за тези, които падат в капана на любовта.
• Да унищожиш предразсъдъците е по трудно,отколкото да разделиш атома на частици.
• Две неща ми вдъхват страхопочитание — сияещото небе отгоре и поучителната Вселена, в която се намирам.
• Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен.
• Две неща са нужни за нашата работа: неуморна издръжливост и готовността да изхвърлиш нещо, в което си вложил много време и труд.
• Единственото ценно нещо е интуицията.
• Единственото, което обърква познанията ми, е моето образование.
• Животът е като карането на колело: спреш ли, изгубваш равновесие.
• За съжаление вече стана очевидно, че нашата технологичност задмина нашата хуманност.
• Здрав разум е наборът от предразсъдъци, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст.
• Зная защо има толкова много хора, които обичат да цепят дърва. В тази дейност те незабавно виждат резултатите.
• Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.
• Интелектът е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище.
• Информацията не е знание. Единственият източник на знание е опитът.
• Като цяло науката не е нищо повече от рафиниране на ежедневното ни мислене.
• Който никога не е грешил, никога не е опитвал нещо ново.
• Който обича да марширува, напразно има мозък в главата — гръбначният му е напълно достатъчен.
• Колко жалък е физикът-теоретик, когато се изправи пред Природата — и пред студентите си!
• Лудост: да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати.
• Масата на едно тяло е мярка за неговото енергийно съдържание.
• На Бог не му пука за математическите трудности. Той интегрира емпирично.
• Най-печалното при младото поколение е, че аз вече не съм част от него.
• Най-трудното за разбиране нещо на света е данъкът върху доходите.
• Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа.
• Науката е великолепно нещо, ако човек не е принуден да изкарва хляба си чрез нея. Всеки трябва да печели препитанието си, след като избере професия, за която е сигурен, че е в състояние да овладее. Само когато не сме длъжни да даваме отчет някому, можем да намерим радост в научните занимания.
• Не е важно да знаеш всичко, важното е да знаеш къде да го намериш.
• Не знам какви оръжия ще се използват в Третата световна война, но Четвъртата ще се води с тояги и камъни.
• Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.
• Не се подчинявай на властта, ако това противоречи на принципите ти.
• Не се притеснявайте за математическите затруднения, които срещате; тези, с които се сблъсквам аз, са още по-големи.
• Нещата трябва да са възможно най-опростени, но не и прости.
• Никога не е грешал този, който никога не е опитвал нещо ново.
• Никога не мисля за бъдещето. То така или иначе идва достатъчно бързо.
• Няма толкова висша цел, която да оправдае използването на всякакви средства.
• Обичам да пътувам, но мразя да пристигам.
• Особено изглежда нашето положение на тази земя. Всеки от нас се появява тук не по собствено желание и без да е молил за кратък престой, без да знае защо и за какво, във всекидневния живот ние само чувстваме, че човек е тук заради другите, заради тези които обича и много други свързани с него човешки същества.
• Различията между минало, настояще и бъдеще са само една ужасно настойчива илюзия.
• С увеличаването на моята известност, аз ставам все по-глупав, което, разбира се, е обикновено явление. Съществува прекалено голямо несъответствие между това, което си, и онова, което хората мислят, че си. Или поне това, което казват, че мислят за теб. Но всичко трябва да се приема с чувство за хумор.
• Слабостта на позицията става слабост на характера.
• Тайната на творческите способности е в това да знаеш как да криеш източниците си.
• Технологичният прогрес е като брадва в ръцете на патологичен престъпник.
• Три неща ми дават представа за вечността: „Престъпление и наказание“, звездите и Дон Кихот.
• Умните хора решават проблеми, гениалните ги предвиждат.
• Уравненията са най-важни за мен, защото политиката се занимава с настоящето, а уравненията са за вечността.
• Човек започва да живее тогава, когато разбере, че може да живее извън себе си.
• Човек не бива да преследва цели, които са лесно осъществими, а трябва да развие инстинкт за онова, което е едва постижимо чрез най-голямото усилие, на което е способен.
• Човек трябва да живее твърде дълго, за да разбере колко кратък е животът.