Пътуваме за морето и, разбира се, в автобуса има едно чудовище, което просто не спира! С баща чужденец и майка от нашите детето говореше английския език, но понеже е прекалено младо, нямаше особен речник. С майка му седяха заедно, а баща му – на предната седалка. Между другото, баща му имаше вид на човек, който би пътувал и в багажното отделение на автобуса само и само да е далече от потомството. Но това са догадки от моя страна, базирани на изражението на лицето му. Догадки, но все пак доста сериозни.
Вие може би сте запознати с играта, която чужденците играят по време на път – „I spy with my little eye…“. Ако не сте – в адаптиран превод името й означава „Наблюдавам с малкото си око…“, а целта е да кажеш цвета или първата буква на нещо, което виждаш през прозореца, а останалите да познаят какво е то. Детето имаше свое демонично разбиране за тази игра и с високия си детски глас директно казваше какво гледа. Може би не знае цветовете и буквите, да, но той просто провтаряше, че наблюдава с малкото си невъзпитано оче ферма. И така много пъти, безброй пъти. Погледнах през прозореца му – ферми няма, само поле. Но малкото протеже на рогатия, а защо не и човешката инкарнация на самия него, продължава да твърди неверни твърдения! Фейк нюз.
Това капиталистче сигурно вижда потенциала на почвата ни за чуждестранни инвестиции! Ферма може и да няма, но се обазалагам, че всеки в автобуса би му показал шамарената фабрика. Междувременно, от майка му – нищо, да не говорим за баща му. Само по едно вяло „По-тихо де“, когато малкият изпищи или се провикне, без дори да го погледне.
Нека сега поговорим за Алекс. Той изглежда като човек, който един ден ще пипа заспалите пияни момичета на стълбите пред някой бар. Лицето на малкия Алекс е такова, че ако го мернеш, докато пиеш от шише, инстинктивно ще се обърнеш настрани, за да не ти го удари в зъбите. Алекс ще стане човекът, който ви кара да си отворите устата и да си затворите очите. И това е истинското му име, апропо, има милион Алексовци в България, няма да му пазим анонимност.
Та на връщане бе същото, но друго. Алекс е на 4 и пътува с много красивата си баба Катя. Алекс пътува прав върху седалката с гръб към движението, за да може да вентилира липсата на внимание от роднините си върху девойката на задната седалка. Горката девойка, а и жената до нея също. Алекс, дяволът в човешка кожа, не спря да я пита как се казва и да взима „тежки коли“ от през прозореца и да ги хвърля по нея. Баба му, едвам-едвам: „Стига…“ и както и майката на райхсфюрера – първият под фюрера Алекс от преди малко – дори не го поглежда. Може ли бе! Може ли да си толкова безотговорен към собствената си семка! Срам!
* * *
Едно от лошите качества на децата е, че го гледаш цели 10 години, а то е едва на 10 години.
Никой не харесва невъзпитаните деца, но най-много от всичко – безучастните родители! Децата не са виновни, виновни са родителите и никакво „омръзнало ми е вече“ не ги извинява. Правете им забележка, говорете с тях, обяснете им като на голям човек, ако трябва 100 пъти, че на публично място трябва да се държат възпитано, да не шумят, да не досаждат на другите и прочие. Това ще им отвори безброй врати в бъдеще, защото всички ще ги харесват и ще ги смятат за умни! Единствените ви две задължения като родител са да гледате детето да не умре и да го възпитате добре. Това е! Това се иска от вас и от всеки един от нас!