Васко, който не спря да се бори

Юлия Кошаревска

На 8 юни Васил Бамбурски, който водеше неравностойна битка с левкемията, почина в болницата в Турция, след като му беше направена необходимата трансплантация. Средствата за лечението дойдоха от дарения на обикновени хора, повярвали в каузата на 34-годишния баскетболист.

За съжаление обаче операцията закъсня и Васко не можа да се пребори с болестта.

„Загуби, защото чака прекалено дълго за заветната трансплантация и химиотерапиите унищожиха организма му!Чака прекалено дълго, защото нямаше едни 150 000 евро, за да реагира при първата и единствена ремисия, която имаше, когато организмът му все още не беше до краен предел натровен от химиотерапии!”, казва Ирина Федорченко – близка на Васко, във Facebook групата, която обедини над 3 000 души, съпричасни стежката битка.

„Но истината е, че ако Комисията за лечение в чужбина беше одобрила финансиране на трансплантацията му в Германия, Васето щеше да получи приблизително 180 000 лв. И остатъкът от сумата щеше да се събере много по-бързо!!! И щеше да има много по-голям шанс!”, допълва още тя.

Комисията за лечение в чужбина (КЛЧ) е отговорното звено в подобни случаи. Месец и половина след като Васко кандидатства за първи път за съфинансиране на трансплантация в Германия, той получава отказ без обяснение защо.

Васко се консултита и с професор Бобев, завеждащ детската хематология в ИСУЛ и един от водещите специалисти в областта, който често консултира КЛЧ. След като се запознава със случая, той потвърждава, че трансплантацията в Германия е необходима.

Докато кампанията по набиране на средствата продължава, Васко кандидатства втори път за съфинансиране от Комисията. По закон тя не може да отпусне повече от 180 хиляди лева – сума, която често не е достатъчна за подобно животоспасяващо лечение.. Професор Михайлов, който е и завеждащ Клиниката по хематология към Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявание, излиза със становище от името на КЛЧ: трансплантацията може да се извърши и в България.

Клиниката, която професор Михайлов ръководи пък е мястото, където трансплантацията може да се състои при наличието на подходящ донор (а такъв няма: изследвания показват, че сестра му е съвместима, но в онзи момент е бременна и няма как да стане донор.)

По думите на близки на Васко, на последваща консултация с професор Михайлов изглежда все едно той тепърва се запознава със случая. „Как е възможно да е излязал със становище тогава?”, питат се те. Не им се предоставя и статистика дали в болницата са правени подобни трансплантации и колко от тях са успешни.

Кампанията за набиране на средства продължава и в критичен момент се налага Васко спешно да замине за Турция. Само там вече са съгласни да направят трансплантацията. Донор става сестра му, която вече е родила.

За изминалото време обаче Васко отдавна е излязал от ремисия – моментът, в който тялото се изчиства от ракови клетки и има най-голям шанс трансплантацията да е успешна; организмът му многократно е отслабнал.

Факт е, че алтернативни методи за финансиране като кампаниите за дарителски смс-и имат все по-голям успех и получават положителни коментари – всички са приятно изненадани колко задружни можем да сме, когато трябва да си помогнем. Доказателство за това са проекти като Спаси живот (https://www.facebook.com/SpasiJivot.SaveALife?fref=ts ), които набират популярност.

Но един от многото въпроси, който си задават хората, на които им се налага да търсят помощ от КЛЧ е дали в Комисията има конфликт на интереси – нерядко именно специалистите, които взимат решения по отделните случаи, биха изиграли ключова роля при евентуален отказ и последващо лечение в България.

–-

Заради мудната бюрокрация си отиде още един човек – син, съпруг, приятел, брат и вуйчо.

Разбира се, няма гаранция, че ако КЛЧ беше отпуснала парите за трансплантацията на подходящия немски донор веднага, тя щеше да е успешна, но шансовете щяха да са много по-големи. И да бъдем честни, когато животът ти, или този на твой близък, виси на косъм, е много по-добре надеждата да идва от добрите медицински прогнози, а не от броя СМС-и, които си получил. Но вече се научихме – когато държавата не помага, само заедно можем да си помогнем.