Вабанк

Тодор Коруев

Банката да не ми е за цървулите, казвал дядо ми кехаята Тодор, наричан още Бен Коруолу, на тия, които му искали пари назаем. Те, фукарите, дори нямали хабер, че първо трябва да внесат пари, та да има какво да теглят. Имало начин да вземеш пара от банката, без да си внасял, на кредит, но трябвало да туриш на кантара отсреща й нещо да понатежава – да речем имот. Някога парите били златни. Но тогава златото е било злато, светът сега живее със златната илюзия, през 1976 г. САЩ отмениха едностранно „обменяемостта“ на долара със злато и дойде краят на „златния стандарт“. Оня ден БРИКС създаде своя банка не само за да си я има, но и да ускори упадъка на щатските пари като основна резервна валута на света.

С банките играя вабанк. Днес всяка дума срещу банките се приема за подстрекаване и предизвикване на хаос. Макар че у нас всичко е хаос, само престъпността е организирана. Не вярвам на банките, първо, защото се издъниха в световен мащаб и измамиха човечество, та светът още мъчително излиза от кризата. И, второ, не вярвам на рекламите, консервативен съм и живея с разбирането, че се рекламират продукти и услуги, за които няма пазар, но искат да ни ги пробутат, сиреч има нещо гнило в тая Дания. Телевизионните екрани ще се удавят в клипове за банки, които ни се кълнат във вярност и обещават майка си и баща си заради тия пусти кредити. На мен това ми идва байгън. В един клип разбираме от мило детенце, че баща му е пълен пич, тъй като ще вземе потребителски кредит. Една банка се „олитератури“ – гаври се с поетичните ни шедьоври, като им притуря „Моята банка“.

Докарахме я дотам трезорите да ни обогатяват духовно и патриотично. По-добре банките да спонсорират книги, но у нас тия, които четат книги, не вземат кредити.

Третият мотив на неверието ми е, че банките гърмят. Както изгърмя оня ден топката на внучето – оставили сме я на слънце. И банките изгарят, когато ги оставят на дебела сянка. Спомняте ли си канонадата през 1996 г. Сега се взриви КТБ и от това произтече драма финансова, икономическа, политическа, парламентарна, морална и не най-сетне – чисто човешка за вложителите. Както засега върви работата с „банков обир №1 на света“, изглежда ще го отнесат жениците – касиерки и счетоводителки. А от БНБ се държат като девици. Четири години в КТБ се въртели далавери, а банковият надзор спи, не види. На 17 юни БНБ съобщи официално, че КТБ е с „висока ликвидност, капиталова адекватност и функционира нормално“, а след два дни? Туриха кепенците – липсвали 3.5 млрд. лв. Сетне стана ясно, че БНБ лъже за изчезналите кредитни досиета от КТБ. Гуверньорът Иван Искров се жалва, че нямал права в контрола и иска заради нехайството си да му променят закона. На българите все законите са им криви. И сега искат да коват закон заради една банка. Старите момчета, с които сутрин си пия кафето в село Кръстевич, ме питат дали гуверньорът (в мрежата го наричат сутеньора) си оправдава заплатата, подпитват ме и колко взема месечно, казвам „Не знам!“, защото, ако им кажа, свят ще им се завие. По всичко друго, свързано със съдбата на КТБ и дали вложителите ще си вземат парите – до 100 хиляди евро или 196 000 лева или всичките, ние, старите момчета от с. Кръстевич, нямаме мнение, макар че не ни се иска държавата да се изръсва заради машинациите на една банка, оставена (умишлено или от небрежност) без контрол. Още повече, че пред нас зае огромна яма от неясности и неизвесности. Съдете сами: според Емил Хърсев ставащото е същински шпионски роман; доц. Григорий Вазов уточнява жанра – „криминален екшън“; Бойко Борисов пита: „Кой проспа този пладнешки грабеж?“; Цветелин Йовчев: „Има данни за тежко престъпление“;

Любомир Дацов: „Шамар за цялата държава, ще плащаме за лакомията на група хора; Иван Костов вижда или намеса на външни сили за дестабилизиране на държавата, или опит за заграбване на КТБ на безценица; проф. Гарабед Минасян: „Защо БНБ не забеляза странните процеси в КТБ?“; проф. Христина Вучева смята, че банката трябва да се оздрави, първо да поканят акционерите; Тихомир Безлов е убеден, че има много прикрити факти, преплетени интереси и премълчавания… Иди се оправи в тази Вавилония. Изока и Цветан Василев: „Това е сценарий на хора, които ме рекетират с години, те дължат много пари на банката пряко и косвено и нямат намерение да ги върнат.“

Топката се прехвърля. Иван Искров: „Политиците са на ход!“ Цветан Василев: „На ход не са политиците, а акционерите, които имат желанието и възможностите.“ Иди разбери, накъде е пътят. Имаме работа с горди хора. Вярвам, че Иван Искров още се гордее с банковата ни система. И Цецо Василев е сигурно горд с банката си, не съм го избирал аз – не един път, а четири пъти – за „Банкер на годината“ и веднъж за „Мистър Икономика“.