Коментар Heti Valasz
Преди няколко месеца повече от 100 000 протестиращи се събраха на улиците в унгарската столица, настоявайки за отмяната на данъка върху интернет, но това не продължи дълго.
След няколко дни управляващата партия в Унгария, Фидес, бе готова за диалог с демонстрантите и проекторешението за остро критикувания данък върху интернет бе захвърлен.
Като цяло, около 2-3 000 души протестират редовно в Будапеща, има няколко причини за това. Първо, опозицията е изключително слаба. След като загуби изборите и след провалените преговори между тях, тя се опитва да грабне всяка възможност да дискредитира правителството.
Второ, трябва да признаем, че правителството също допусна грешки: данъкът върху интернет, както и проектът за пенсионна реформа не беше добре подготвен и раздели самата Фидес.
И последно, няколко причини, като икономическите проблеми или външните фактори също допринесоха за протестите. Например последната демонстрация бе насърчена от американската пропаганда срещу корупцията в държавата и на някои политици им бе забранено да влизат в САЩ поради обвинения в корупция.
Все пак Фидес успя да отмени закона, когато това бе необходимо и отстъпи след протестите в рамките на т. нар. „национална консултация“.
Има ли натиск върху Унгария и правителството на Орбан от най-големите и силни членове на ЕС и лично от Брюксел?
Разбира се, че има. Еднодневната визита на Ангела Меркел е чудесен пример за това, можем да бъдем сигурни, че зад кулисите с Виктор Орбан тя определи докъде може да стигне унгарският премиер. Има няколко средства за натиск и въздействие: взаимоотношенията Унгария-ЕС са решаващи в разпределението на помощите от ЕС. Чуждестранните инвестиции също са повлияни от политическите интереси и решения. Също така се предполага, че държавните и частните фирми, работещи в Унгария, лобират за политическа подкрепа в страните си. Чудим се дали компромисът с немската RTL не беше резултат от натиска на Германия няколко дни преди посещението на Меркел, тъй като това беше един от най-деликатните въпроси в отношенията им.
На последно място, има голям натиск от страна на няколко парламентарни групи от Европейския парламент (например либералните или левите представители), както и от европейските медии. В някои страни, например във Франция, вече не е модерно да се публикуват положителни статии за Унгария, независимо от факта, че всеки французин има положително мнение за Унгария, така че причината може би по-скоро е дейността на емигрантските кръгове, левият поглед на вестниците и феноменът на носене по течението (Защо да публикуваш нещо положително, ако никой не го прави? Ще изглежда като „поръчкова статия“).
Може ли да се каже, че Унгария е икономически и енергийно зависима от Русия?
Да, за енергийната зависимост, не за икономическата. Приблизително 4/5 от внесеният природен газ и нефт идват от Русия. Русия доставя ядрено гориво за ПАКС, тя предостави дългосрочен кредит за изграждането на ПАКС II. Обаче докато Унгария търси „европейски“ мениджмънт, тя изцяло ще зависи от Русия. Причините са не само политически, за дълго време единственият доставчик на ядрено гориво беше Русия, тя беше единствената ни възможност. Технологията ни беше изградена по руски стандарт и беше от руски тип. Едва през последните няколко години получихме възможност за избор в сферата на енергийните доставки (например американската „Уестингхаус“ също съответства на унгарските стандарти), но не е лесно да скъсаш с традициите. Енергийната зависимост, между другото, не е проблем единствено на Унгария, но и на повечето страни от ЕС.
Не можем да говорим за икономическа зависимост от Русия, процентът на руско-унгарския внос и износ (предимно промишлена и земеделска продукция) не е толкова голям. Голяма част от унгарския износ за Русия е произведена от мултинационални компании в Унгария (например „Бош“), което се брои като част от унгарския износ. Зависими сме по-скоро от ЕС, отколкото от Русия в областта на икономиката. /БГНЕС