Умът надделя над сърцето

Галина Младенова

Сърцата им подсказваха да гласуват за независимост, умовете обаче ги предупреждаваха, че отделянето от Великобритания може да се превърне в катастрофа за Шотландия. Месеци наред шотландците бяха предупреждавани, че отделянето им от Обединеното кралство ще увеличи цените на основни стоки, ще предизвика банкова криза, ограничения за използване на британската лира като основна валута в Шотландия, ще увеличи безработицата. И накрая – независимостта ще им коства членството в Европейския съюз и НАТО.

И ето че гордостта отстъпи пред страха от риска. Именно страховете на шотландците от финансовите и икономическите рискове в крайна сметка ги накараха да се откажат да станат граждани на независима държава. Така мечтата на Алекс Салмънд – първия министър на Шотландия – за независимост беше разбита. Решението на шотландците обаче предизвика истинско облекчение в Европа. Заваляха поздравления от всички страни. НАТО се успокои, че Великобритания, чиито ядрени сили са базирани в Шотландия, няма да се разцепи и така няма да бъде отслабен важен член на Алианса. В ЕС също въздъхнаха успокоително, тъй като излизането на евронастроената Шотландия от общността би застрашило и оставането в съюза на Великобритания като цяло. Испанският премиер Мариано Рахой пък със сигурност е не по-малко щастлив от британския си колега Камерън – на Рахой тепърва му предстои подобна битка с каталонците, които също се борят за референдум за независимост. За разлика от Лондон обаче Мадрид не иска и дума да чуе за подобно гласуване.

Любопитното е, че именно в епохата на интеграцията се заговори, че се и гласува за отделяне, за независимост, за самостоятелност. А може би именно в царството на световната глобализация народите се опитват да намерят едно свое, лично местенце под слънцето. Когато обаче „ножът опре до кокала“, умът надделява над сърцето – все пак заедно можем повече.