Украйна е днешният Западен Берлин

Михаил Саакашвили, в. „Вашингтон пост“

Преди година събитията от киевския площад Майдан доведоха до смъртта на корумпирания, проруски режим на Виктор Янукович и победата на проевропейските сили в Украйна. Сега Украйна е погълната от почти пълномащабна война с Русия и нейните местни пълномощници.

Целият район в Украйна, който не се намира под правителствен контрол, е по-голям като размер от Холандия, а украинската икономика се намира в състояние на свободно падане, докато руската се препъва под тежестта на западните санкции. Съседните страни около Русия са в смут, а Западът изглежда объркан и разделен по въпроса какво да прави оттук нататък.

Тази война не е заграбване на земя, не е и война на специфични лидери. Какво се решава в Украйна – най-голямата страна в Европа – е дали на постсъветското пространство ще бъде позволено да се освободи от порочния кръг на неефективността, корупцията, насилието и провалените правителства и да изгради на тяхно място модерни, отворени, демократични общества.

Реформирането на Украйна не е проста задача. Старите навици трябва да бъдат променен. В продължение на почти четвърт век предпочитаната заетост на много елити беше плячкосването на тяхното собствено национално богатство /често в сътрудничество с руснаците/, което доведе до две народни революции. Но най-младото поколение в Украйна е невероятно и безстрашно. То донесе открит дебат и отворена политическа система, и най-накрая беше постигнат повече или по-малко консенсус вътре в политическата класа, че не може да се продължава с досегашния бизнес модел. Неизбежна е драстична реформа – да справят с корупцията, да бъде постигната сериозно дерегулиране, привличане на външни инвестиции и освобождаване на страната от задушаващата примка на олигарси и клептократи.

Този месец президентът Петро Порошенко ме покани да председателствам международен съвет за окуражаване на известни реформатори от целия свят да помогнат на Украйна в този критичен преход. Чужденци с успешни резултати от реформи са също така директно интегрирани в правителството – необикновено смела стъпка, но може да помогне за разкъсване на порочния кръг от последните две десетилетия и, в крайна сметка, да бъде поето в нова посока. Реформата в полицията – ясен приоритет след демонстрациите от Майдана – беше поставена под водачеството на Екатерина Згуладзе, която ръководи и иновативна полицейска инициатива в Грузия. Друг грузинец ще насочва реформата в правосъдието. Натали Яреско, бивш американски дипломат, стана финансов министър. Други чужденци заеха също ключови позиции в реформаторския екип в Киев.

Тези стъпки са жизненоважни за защитата на Украйна, която изисква три съставни части.

Първо и най-важно, Украйна трябва да стане успешен модел на икономически растеж и демократични промени, които са привлекателни за всички украинци – също както Западен Берлин се превърна във фар за тези в Източен Берлин и, също така, в символ за хората. За добро или за лошо руснаците чувстват връзки със земята и народа на Украйна. Една успешна Украйна ще помогне за промяната в добра посока на Русия чрез осигуряване на съответен алтернативен модел.

Второ, икономическите разходи за руския президент Владимир Путин трябва да се увеличат с по-нататъшни икономически санкции, което евентуално ще помогне за отслабване на позициите вътре в Русия, както се случи със Слободан Милошевич в Сърбия през 90-те години на миналия век.

Трето, военните разходи за Путин трябва да се увеличат чрез доставката на отбранителни оръжия на Украйна, особено противотанкови оръжия, които могат да спрат напредъка в бъдеще на руските танкове и бронирани машини. Украйна може и да не е член на НАТО, но страната може да бъде окуражена да състави двустранни или тристранни регионални съюзи, които могат да работят с НАТО и със САЩ за повишаване на регионалната сигурност. И, също както целта на програмата за източно партньорство на ЕС трябва да включва пълноправно членство на Украйна в ЕС, пълноправното членство в НАТО трябва да остане опция при изпълнение на условията.

И Украйна, и Русия се нуждаят от трудна любов от Запад. Украинските лидери трябва да продължат да подхващат трудни реформи и да доставят на своя народ западните помощи, които и в бъдеще трябва да зависят от тези реални, дълбоки реформи. Но, също така, Русия трябва да плати цената за това, че не успя да прекрати агресията си.

Още много неща са необходими, но провалът не може да е вариант. Успехът на украинската реформа е най-добрата възможност за защита на мира в Европа. Защитата на украинския суверенитет ще позволи Украйна да стане европейската нация, с настояването за която украинците два пъти излязоха на улиците – нацията и идеалите, за които те сега проливат кръвта си в източните райони.

Едно нещо е ясно: редът в Европа след студената война беше необратимо подрит. Нови решения трябва да бъдат намерени, за да бъде избягван хаос в бъдеще. Но Западът трябва да приеме, че Путин не върви просто след остатъците на бившата съветска империя. Той ясно вижда в хибридната война възможността за реванш за руското поражение в студената война. Украйна е фронтовата линия на Путин в противопоставянето му срещу Запада. Това е неговият Западен Берлин – неговото превземане беше принципен въпрос за Сталин и успешната му защита, в крайна сметка, обърна хода на разпространението на комунизма в Европа. Разбиването на Украйна е отговор на начина, по който Путин търси разяждане на ценностите на трансатлантическия съюз, и бъдещето на Европа не е изправено пред по-малък риск, отколкото преди десетилетия в Германия.

Западът, също така, трябва да приеме, че Украйна е днешния Западен Берлин: фронтовата линия за защита на западните ценности срещу руския реваншизъм. /БГНЕС