Убийствено селфи на „Витиня“ – и какво от това? Ето какво!

Днес жена загуби живота си, защото се опита да си направи селфи на моста на „Витиня“.

Е, и?

Наистина – е, и? Какво значение има това за нас?

Разбира се, че има значение, защото и жената, и селфитата са част от културата, в която живеем, част от нещата, които се случват в социума ни. Ако за някого такива случки нямат значение, няма нищо чудно, когато детето му вземе маска, бухалка и свой приятел и двамата влязат в училище, за да бият друго дете. Пренебрежителното отношение към времената, в които човек живее, не са просто маниер, а начин на живот. Това се отразява навсякъде другаде.

Случилото се е инцидент, разбира се, в който никой не носи вина. Това не ни показва ниската му стойност, а това, че такива инциденти се случват. Какво бихме могли да направим?

Какво да не правим е ясно. Просто да забраним селфитата, разбира се, би било глупаво – все едно да затворим моста на „Витиня“. И двете неща служат на обществото ни добре и са положителни сили, каквото и да си мислим за селфитата. Тогава?

Днес писателят Калин Терзийски написа поема, която се казва „ДО ВСИЧКИ“. В него става въпрос за това, че:

„ще видите един от най-големите поети
на новото поколение
да си търси отчаяно работа тук
във фейсбук, след като е
спечелил умовете на всички мислещи“

и завършва с:

„и поетите ходещи гладни
по улици с имена на поети“

Какво общо има това с жената?

Общото е, че правим глупости.

Нека ви напомним какво се случи в България тази седмица – Бареков изнесе лекция в УНСС, Младежи с качулки влязоха в училище, за да бият десетокласник, писател, известен с оплакванията си в последно време относно финансовите трудностите на писателската професия, написа цяла поема за друг писател, който търси работа. И селфито на „Витиня“.

Може би трябва да спрем да правим глупости.

Може би трябва да се замислим преди да се захванем с нещо. А след като се захванем – дори още повече

Иначе мир на праха ни.