Турция води калпава външна политика

Али Аслан, в. „Тудей`с Заман“

Успехът във външната политика зависи от силни и устойчиви съюзи. В противен случай вие отлъчвате страната си и нанасяте щети на националните си интереси. За съжаление точно това прави в момента Турция при управлението на Партията на справедливостта и развитието /ПСР/.

И вероятно Турция ще плати висока цена за някои свои рисковани инициативи. През 2008 г. Турция беше избрана за двегодишен срок като член на Съвета за сигурност на ООН с подкрепата на 151 от 193 страни членки. Миналата седмица при подобно кандидатстване Турция загуби от Испания.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган е притеснен и твърди, че става дума за заговор срещу Турция по време на гласуването. Но истината е, че Турция не е в състояние да изгради успешни съюзи във външната политика. Време е страната да бъде самокритична, а не да вини други за ставащото.

Това, което е най-сериозно във връзка с поражението при гласуването в ООН, са силните слухове, че Египет и Саудитска Арабия са лобирали сериозно против Турция. Политиката в Близкия изток, провеждана от Ердоган и Ахмет Давутоглу, постави в центъра Мюсюлманското братство, с което бяха разгневени двамата най-силни актьори в Арабския свят. Индиректният съюз с радикални групировки в Сирия, на които Кайро и Рияд гледат като на заплаха, също влоши ситуацията. Мечтите за създаване на голям съюз в Близкия изток под турско водачество се провали. Турция загуби както мюсюлманския свят, така и Запада.

Следва въпросът превръща ли се Турция в надежден партньор на западния съюз в момент, в който режимите в Близкия изток не харесват партньорството с нея? Отговорът е отрицателен. Американската и европейската преса изглеждат доволни от загубата на Турция в ООН; това показва, че Турция губи позиции и на западния фронт. Анкара сега създава впечатлението, че е ненадежден съюзник, който избягва поемането на отговорност в момент, все едно не играе никаква роля за нарастването на заплахата от Ислямска държава в Ирак и Леванта /ИДИЛ/. И на Запад с все по-голямо внимание се гледа на възгледа, че Турция вече не е с необходимите качества, за да стане член на Европейския съюз. Казано накратко Западът приема хладнокръвният подход към Терция, че тя не е в състояние да постигне баланс между демокрация и сигурност. Турция е сериозно зависима от Запада в икономически и военен план. Ние дори не сме в състояние да унищожаваме ракетите на Башар Асад, разчитайки на собствената си военна система, поради което използваме натовските противоракетни комплекси „Пейтриът“. Тъй като технологично не сме в състояние да проследим в планините стъпките на бойците от Кюрдската работническа партия /ПКК/, ние търсим разузнавателна информация от Вашингтон. Ако европейските капитали се изтеглят от Турция или ако Европа преустанови вноса на турски продукти, икономиката ни ще колабира.

Но тези, които управляват страната, продължават да правят нагли твърдения – те се опитват да създадат чувство за фалшива сила във вътрешната политика с развихряне на критиките срещу Запада. Политическите фигури от стара Турция също изпитваха някои антизападни и националистически чувства. Актьорите на сцената на т. нар. нова Турция приеха различна версия на антизападно поведение. И днес се оказва, че става дума за по-сложна идеология, подкрепена с ислямизъм. И каква ще бъде ползата за Турция от прекалено подозрителния подход? Никаква.

Никой не казва, че Турция не трябва да преговаря със Запад или че Турция трябва да се съгласява с всичко, поискано от Запада. Приятелството и преговорите са две различни неща в международните работи. Неискрените нагласи несъвместими с приятелския дух и съюзи трябва да бъдат избягвани. Последният пример за това е двойственият подход на Турция по въпроса дали ще даде своя принос в коалицията срещу ИДИЛ. Дебатът за дистанциране на администрацията на Барак Обама от Турция все още привлича внимание върху приноса на Анкара поради нейния стратегически принос в битката срещу ИДИЛ.

Анкара отново се опитва да спечели време по въпроса дали ще позволи да бъде използвана базата „Инджирлик“. Двете столици пускат в обръщение противоречиви съобщения как и с какви цели базата ще бъде използвана. Американците често информират американския народ, докато турската страна остава доста мълчалива. Понякога даже турските власти противоречат на американските си партньори. Във Вашингтон на голямо внимание се радва възгледът, че приноса на Турция за коалицията е важен както във финансово, така и в стратегическо отношение. Например ако Анкара позволи базата Инджирлик да бъде използвана за ударите на американската бойна авиация, това ще намали сериозно разходите по операциите. От друга страна има и позиция, според която като преследването на Анкара унижава Съединените щати и САЩ трябва да се дистанцират от Турция. Наскоро бившият американски пратеник в Анкара Ерик Еделман насърчи тази възможност на сесия на мозъчен тръст. И не само хора от десницата, но и тези от левицата приемат този подход. Вашингтон се чувства неудобно заради турската оценка, че кюрдите са по-голяма заплаха от ИДИЛ. И администрацията на Обама прати ясно послание с обявяването, че е влязла в официален контакт с Партията на демократичния съюз /PYD/, оценявана от Турция като терористична организация.

Може и да не харесвате всички политики на САЩ. Но създаването на впечатление, че сте страна, движеща се в една посока със САЩ е по-полезно отколкото да сте страна, която стои в страни от тях. Турските национални интереси ще бъдат най-запазени ако двустранните отношения със САЩ се подобрят. Американците, които са убедени, че трябва да действат съвместно с Турция казват, че заедно с Турция е по-лесно да се върши работа в Близкия изток. Но това правило важи със същата сила и за Турция. Ако нямащ САЩ на своя страна, нещата в региона ще станат по-лоши и трудни. И ако виждането, че те трябва да се дистанцират от Турция, предизвика по-голямо внимание в САЩ, това ще предизвика сериозни вътрешни и международни последствия.

Това, което сериозно накърнява позицията и имиджа на Турция в международен план са не само арогантния подход във външната политика, но също така антидемократичните практики във вътрешната политика. Например е очевидно, че отмяната на разследванията за корупция от 17 и 25 декември ще има негативен резултат върху турския престиж пред света. Това са много тежки грешки, които не позволяват на Турция да създава силни съюзи с демократичния свят. Е, каквото си постелеш, на това ще си легнеш. /БГНЕС