Турция и Русия вървят към нов етап в отношенията
Салтук Бозкурт, „Uluslarasi Politika Akademisi“
На 1 декември 2014 г. руският президент Владимир Путин ще посети Турция и ще проведе преговори в рамките на 5-то заседание на Съвета за сътрудничество на високо равнище. Ако се съди по изтеклата информация, на срещата ще се говори преди всичко за икономика, но сред въпросите, планирани за обсъждане, са кримският проблем, положението в Сирия, кипърският проблем.
При това преобладава мнението, че вниманието на страните към тези въпроси може да доведе до определен скок и обновяване на двустранните отношения в сферата, засягаща регулирането на регионалните и глобалните въпроси. Най-очевидно разминаването на вижданията на Турция и Русия се наблюдават именно по въпросите за сирийския режим, руската анексия на Крим и кипърският въпрос.
По украинската криза Турция открито критикуваше политиката на Русия в Крим и открито заявяваше, че не признава кримската администрация. Такава промяна на геополитическите баланси в Черно море не може да не безпокои Турция, която също е черноморска държава. Протестната позиция на Турция бе формирана и от опасенията за бъдещето на кримските татари, от енергийната сигурност в района, благоприятният характер на турско-украинските отношения, а също от определени социално-културни причини. Но тази позиция на Турция така и си остана само на риторично равнище и по същество не доведе до обособяването на някаква конкретна политика. Затова и позицията на Анкара по дадения въпрос не трябва да се възприема като враждебна спрямо Русия.
Всъщност какво се случи в Крим? За да намерим отговора, нека си припомним грузинско-руската война от 2008 година. С промяната на геополитическите баланси след разпада на СССР и особено след поемането на властта от Владимир Путин руските власти започнаха да засилват икономическия и военни си натиск върху постсъветските републики, които те възприемат като своя „заден двор“. Заради политиката на президента Михаил Саакашвили, известен с прозападната си позиция, безпокойствата на Абхазия и Южна Осетия, както и заради действията на грузинската армия в този регион Русия заряза ултиматумите и окупира тези региони, давайки пряк и прозрачен отговор на грузинското правителство. Ключовият момент тук е, че грузинското правителство, дошло на власт след „революцията на розите“, съхрани влиянието си с подкрепата на САЩ и Евросъюза. За това открито се казваше в заявленията на руското ръководство преди тази война и в сигналите, които то пращаше към света.
Предполагайки, че Русия в някакъв смисъл блъфира, западните държави не вярваха, че Москва ще прекрачи пределите на икономическите и политическите санкции и ще въведе войска в Южна Осетия и Абхазия. Русия навлезе в Грузия, потвърждавайки погрешността на тези прогнози. Моментът, който би трябвало да доведе до размисъл, е, че след случаят с Грузия, блокът САЩ-ЕС започна да провежда същата политика в Украйна. В резултат Крим мина под контрола на Русия.
Южен Кавказ наистина е много важен за Русия, но Украйна е един от кръвоносните съдове на нейната икономика. Именно фактът, че руската икономика залага предимно на енергийната сфера, а през Украйна (и Беларус) преминават най-големите й тръбопроводи, накара Русия да се намеси в украинската криза. При това реакцията на западния блок и съюзниците им се ограничиха със санкции, които в момента нараняват Русия, но засега не могат да я сломят. Но макар и спрямо санкциите позицията на Москва да не е особена рязка, трябва да се отбележи, че този процес, както и падането на нефтените цени на световния пазар оказват дълбоко влияние върху руската икономика.
Този септември САЩ и ЕС обявиха готовността си да въведат нови санкции и постепенно да втвърдяват икономическата политика спрямо Русия. В заявлението си за санкционния списък председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой отбеляза, че в зависимост от положението в Източна Украйна ЕС може напълно или частично да преразгледа санкциите. А този месец руският финансов министър Антон Силуанов заяви, че заради икономическите ограничения и падащите цени на петрола загубите на Русия могат да надхвърлят 100 млрд. долара. Спадът на петролните цени доведе до 23-процентно обезценяване на рублата спрямо долара. Доколкото руската икономика до голяма степен зависи от доходите от продажбата на енергоресурси, обект на всеобщ интерес днес е каква позиция ще заеме Русия в тези условия, както и какви ще бъдат нейните икономически маневри.
При тази ситуация Турция започна да придобива за Русия особено значение. Турция е партньор №1 за Русия в енергетиката. И това определено е главната причина за желанието на Путин да увеличи стокооборота между Русия и Турция до 100 млрд. долара и повече. Опити да се увеличи обема на търговията до тази цифра бяха предприемани и преди. Ако Турция и Русия успеят да изработят трайна политика по цените на енергоносителите, то в сравнение с минали години те ще успеят да подпишат и по-изгодни договори. И макар взаимноизгодните руско-турски икономически отношения традиционно да носят повече печалби за Русия, благодарение на тази политика везните може да се доближат до равновесното положение. Освен това, доколкото противоборството между Русия и Запада засяга и аграрния сектор, в близко време лицата на турските фермерите може да бъдат озарени от широка усмивка.
А какво остава за Близкия изток! Двете страни очевидно запазват разногласията си, макар явно да прибраха сирийския въпрос за дълго време в чекмеджето. Докато Турция смята, че режимът на Асад трябва да падне, Русия не подкрепя Свободната сирийска армия и други подобни образования, заема и по-умерена позиция към режима на Башар Асад. Що се отнася до ИДИЛ („Ислямска държава на Ирак и Леванта“), тук двете страни явно са достигнали до общ знаменател.
Така, че турско-руските отношения навлизат в нов период. И все пак двете страни ще отделят основно внимание върху икономиката. /БГНЕС
