Ценоразпис

Ина Михайлова

За една година – една празна класна стая. Такъв е жестокият резултат от войната по пътищата на България. Само от началото на годината досега загиналите на пътя са близо 600. Немалка част от тях са пешеходци. Последният такъв случай е от вчерашния ден, когато в София 52-годишна жена бе блъсната от автомобил и убита на пешеходна пътека.

За последното десетилетие при катастрофи в страната ни са загинали близо 9000 души, около 100 хиляди са ранените. През 2009 г. в рамките на ЕС са отчетени загуби вследствие на катастрофи по пътищата в размер на 180 милиарда евро. Стига!

Зад всяка цифра стои човешки живот. Той не може да бъде остойностяван или калкулиран, оценяван или осребряван. А може би бъркаме? Защото магистратите у нас имат друг ценоразпис. Според него убийците на пътя плащат за стореното зло и за отнет живот много по-малко от крадците на две кебапчета или килограм ябълки. А присвоилите милиони внезапно получават амнезия и след това – доживотна амнистия. И излизат не само сухи, но и по-богати. Докога?

Докато проумеем, че не са ни виновни законите и държавата, дето проклинаме като мащеха. Сигурно има текстове за изкусуряване. Необходими са Крумови мерки за убийците и крадците, солидни санкции и отнети права до живот. Нужен е обаче и еднакъв аршин, с който магистратите да измерват стореното зло. За да получава всеки заслуженото според извършеното. Защото наказанието за престъпление е санкция за един, но „обица на ухото“ за хиляди. Къде е този пусти контрол по пътищата – обещаван и завещаван от едно управление на друго. Когато ги има безкомпромисните убийствено жестоки санкции, родните бабаити на пътя са кротки агънца – щом преминат държавната ни граница. Докато не направим малкото, което зависи от нас, ще продължаваме да кълнем държавата и да се избиваме.