Цената на един детски живот
Иван Куцаров (http://kutzarov.wordpress.com/)
Един легнал полицай. Толкова, оказа се, струва 11 месечно дете. За всеки случай, ако нямате подръка малко бебе, ценоразписа дава и други възможности – в съседното село до Крушовец, където убиха малката Красимира, е трябвало да загинат две по-големи деца за същото нещо. Там вече са поставени заветните легнали полицаи. И никой да не смее да каже „това не се отнася за мен“. Това се отнася за всички нас. Особено за нашите деца.
Цената на един детски живот най-добре се разменя за инфраструктура. Както едно дете струва легнал полицай, така няколко деца бяха цената за нормален мост над река Бяла. Ако случайно имате голяма група деца, които сте готови да жертвате, няма да има проблем и да заплатите за нещо по-сериозно. Като контрол върху екскурзиите за ученици. Толкова струваше живота на 12 деца, загинали в Лим. Помните ли ги? Ако пък имате интереси в третичния сектор на ресторантьорството внимавайте, само 7 деца струваше затварянето на „Индиго“. Нищо чудно някой конкурент да ви спретне лош номер. Но да се върнем на инфраструктурата. Там е най-продаваемо жертвоприношението. Вие сте кмет на село през което минава международен или междуградски път, но имате проблем с маркировката? Не се притеснявайте – ще ви струва само 3 детски живота. Пътните знаци струват около 2 живота, което, ако имате повече деца в селото, си е направо на промоция. След киселото мляко, компютърът и противозачатъчното българите можем да се гордеем и с друга идея, която държавата трябва да патентова. Представете си колко проблеми могат да бъдат решени в държава като Индия.
Граничен полицай, запой, бебе, международен път и кисело мляко. Това не са случайни думи, а гнусната реалност, в която, ако си пиян граничен полицай, цената на това, че си отнел детски живот са няколко кофички кисело мляко. Не, не ме интересува дали родителите на бебето са добри хора, цигани, роми или българи. Нито ме интересува дали този граничен полицай е неподкупен, добър баща и верен служител на органите на реда. За мен е важно всеки път, когато има проблем за оправяне, да не се налага жертвоприношението на едно бебе. Страшното не е, че се възмущаваме. Страшното е, че го позволяваме.
Жертвоприношението е познато на много култури и религии. Идеята да дадеш кръв за по-добра реколта и здраве не е чужда дори при нас. Курбана за здраве е традиция. Но кога кочът се приравни на детския живот? Единственото, което различава курбана с малката Красимира от традиционния с животно е, че запоя е преди заколението. Жертваме децата си за един легнал полицай. А междувременно според политиците най-големият проблем на държавата е с кого си е казала „горчиво“ една партия.
Утре ще забравите името на Красимира. Както забравихте децата от Лим, децата от Индиго и децата от моста в Бяла. А знаете ли какво поиска майката на Красимира? Легнал полицай. Легнал полицай, в памет на 11 месечната й дъщеря.
