“Трудно е да говорите за свобода на този, който не знае какво е това.”

Александър Николов
В памет на Никола Младенов

Преди около десет дни се навърши една година от смъртта на един от стълбовете на независимата македонска журналистика Никола Младенов. Никола си отиде при съмнителна автомобилна катастрофа в навечерието на местните избори.

Плюс инфо съобщиха новината със заглавието :

Се скрши трнот што ги боцкаше сите власти

Същото си помислих и аз. Виждал съм Никола Младенов веднъж. Но ще запомня много от думите му за свободата на медиите. Защото те в много голяма степен са валидни и за България. Той казваше : “Причина за задоволство няма. Напротив, по отношение на свободата на словото, бележим сериозен спад и то не само в медиите”. Казваше го много преди срива на Македония, а и на България в класацията на Репортери без граници. Тук е разликата между Никола Младенов, създател на радио Либертас, едно от първите в независима Македония и на списание Фокус през 1995 (вече всекидневно) и Цветан Василев, който в интервю за австрийския Щандарт каза “В България има твърде много свобода на словото”. Никола Младенов обаче имаше обяснение за ситуацията. Според него причината е, че ние нямаме традиции в демокрацията, тъй като не помним истински демократичен период. “Трудно е да говорите за свобода на този, който не знае какво е това. Все едно да обяснявате на сляп човек за цветове”.

“Никога не сме имали протести за свобода” е друга знаменита фраза на Никола Младенов. И ние Никола, и ние. Все чакаме някой я да ни спаси, я да ни освободи… И посрещаме с хляб и сол месията. А между двама спасители на бял кон – чудотворна икона след чудотворна икона…

За себе си Никола Младенов казваше : “По природа съм оптимист, по общество песимист.” И добавяше “Ние не се учим от собствените си грешки, камо ли от чуждите”.

В едно от последните си телевизионни участия Никола казва следното:

А ето преведено резюме на най-важното според мен : “Не знаете какво ви очаква утре с такава власт. Ако тя реагира така на всяко неудобно питане. Това е синдром на безгрешност. Издигане до ниво на икона, на божество… Пускаш МТВ и почват заповедите и указанията. Дишай свободно, отвори си сърцето, вчера легна ли си с жена си, а трето дете направи ли, да не си забравил…” Колкото пъти го слушам, толкова пъти се питам в коя държава живя Никола. И не намирам отговор.

Миналата година създаденото през 1995 от него седмично списание Фокус стана всекидневно. За първият брой Никола написа статията “Колко струва свободата” Можете да я прочетете цялата тук . На Никола свободата му струва живота. Почивай в мир, приятелю! И Благодаря.