В нощта на музеите бяхме предвидили посещения на няколко обекта от списъка с участващите в мероприятието. За съжаление, трагедията, на която станахме свидетели още на първата спирка, ни шокира дълготрайно и прекрати насладата от организираното посещение.
Още с влизането ни в „Национален военно-исторически музей“, натрупаната национална гордост се смачка, както добре поддържаната тревна площ под краката на хилядите неуморни посетители, които не можеха да устоят на порива „Око да види, ръка да пипне“(не може човек да не си запее на ум „Не газете треватаа“). Следващи примера на предшестващите ги, посетителите си откъсваха разцъфнала пъпка от разкошния розов храст край алеята в музея.
Разглеждайки втория парк ни направи впечатление, че доброто ръководство на институцията се е погрижило да допринесе за историческата атмосфера и, специално за нощта на музеите, е пуснало живи експонати. Ето средновековна майка снима, с последен модел телефон, гордо ухиления си син, успял да се изкачи и възседне оръдието на боен танк от Втората Световна Война, демонстрирайки половата си мощ. Неандерталски татко обяснява на невръстното си дете коя ръчка на зенитната установка да завърти, за да го превърне в люлка с дуло, докато неандерталската майка не успява да се ориентира с модерните технологии и да пусне видеозаписващото си устройство. Идилията бе прекратена от жестокия трясък на оръдието, което стремглаво полетя към земята. И ето още, модерни девойки позират върху БТР, а родителското тяло пристъпва от крак на крак, върху немощен храст, търсейки най-добрата позиция за снимка.
Под вещото ръководство на баща си, малко момиченце се изкатери на витлото на хеликоптер МИ-8, а от другата страна на машината, отличниците на випуска, прочели надпис „Моля не се качвайте на експонатите“, се постараха с общи усилия да завъртят, задвижваните по принцип от 12 цилиндров двигател, перки. Лошото стечение на обстоятелствата не позволи на бащата да стане нещо повече от безмълвен наблюдател на полета на дъщеря си.
Никъде не видяхме надпис, забраняващ консумирането на храна в музея, но предположихме, че както табелката за забрана на пушенето не спря тютюноконсумацията, така и тази би била излишна.
На фона на тичащи и викащи семейства, само зоркото ми око успя да забележи примерен татко, довел другарчетата на своето дете, който съумяваше без да повишава тон, да организира групата с примерно поведение (за което авторът не претендира).
За съжаление, не можем да предоставим снимков материал, защото моралните възгледи на автора му подсказват, че не е редно да се снима в музей.
Моля всички да сведем глава, в памет на пострадалите експонати в нощта на музеите!
За chronicle.bg @sypherBG