Top Gear умря. Да живее Top Gear!

С уволнението на Джеръми Кларксън и назначаването на Крис Евънс, BBC се опитва да ни убеди,че в медиите няма незаменими хора и че законите са валидни за всички. Чудесна идея, но дали работи?

На първо четене изборът на Крис Евънс е изключително удачен. Популярният радиоводещ на английското предаване „The Big Breakfast”, което след огромните си успехи в радиото, бе пренесено и на екрана, безспорно е известен сред британците като ярък член на обществото с нестандартни идеи и патологично влечение към автомобили – задължително условие за кандидатурата на новото лице на Top Gear.

Неотдавна Евънс написа в Twitter, че BBC не са отправяли към него предложение да поеме предаването след отстраняването на Джеръми Кларксън и че би желал медийното внимание да бъде свалено от него. Но ето, че новината за договора му, подписан с продуцентите на BBC за три години в Top Gear, е потвърдена и днес Евънс съобщи на феновете си в Twitter, че е във възторг от новата си задача – а именно да замести и тримата водещи на TG. И тримата, защото въпреки изкусителното предложение за гротескно повишение на заплатите, отправено от BBC към Ричард Хамънд и Джеймс Мей, за да бъдат задържани в шоуто, двамата засвидетелстваха завидна лоялност към Кларксън и отказаха. Вещаят ли тези противоречиви сигнали на радиоводещия фалстарт на новата ера на Top Gear? Опасявам се, че да.

В смисъла на автобиографията на Евънс, BBC залага на сигурна карта. Значи ли това, че рейтингът на Top Gear няма да се срине? Не, не мисля. Всички помним какво се случи с „Двама мъже и половина” след уволнението на Чарли Шийн и отново удачния избор на Аштън Кътчър като негов заместител.

Мисля си, че бъдещето на Top Gear – продукция, добила религиозен характер за своите почитатели, е още по-мрачно.

Изразявам искрените си съжаления към големите работодатели по света, но някои служители не са заменими. Джеръми е не просто иконата на Top Gear. Той е лицето, сърцето, мозъкът и какъвто щете друг жизнено важен орган на култовото предаване. Голяма част от хората следят предаването и списанието не заради автомобилните новини, които са достъпни на много места, нито заради интересните тест-драйвове, които се организират и от други списания, а именно заради неподражаемия, уникален в най-оригиналния смисъл на тази дума, стил.

Неслучайно Джеръми Кларксън е обичан от толкова много хора въпреки очевидно отвратителния си характер, честите си расистки изказвания и откровено язвителния си хумор. Той е доказателство за това, може да бъдеш истински и едновременно с това да си известен и богат. Че не е необходимо да преглъщаш мнението си дори когато то ще бъде разкъсано от хищните зъби на общественото мнение. Той е живата емблема на бунтарския дух – но не бунтарския дух на пънкарите от миналото десетилетие, които лъхат лепило във влака, нито бунтарския дух на анархистите, които искат да рушат всичко по пътя си.

Нито дори бунтарския дух на национален герой, който се отрича от живота и семейството си, за да брани страна, планета и род. Не, не. Джеръми Кларксън се бунтува интелигентно – с опасния си език, с екстравагантните си мнения, с авангардните си гледни точки. И въпреки това – е на върха на публичното внимание от години. Или може би точно заради това. Ще кажете, да, и Азис е провокативен – тези хора го правят за рейтинг.

Може. Но дори да е за рейтинг – Кларксън го прави по наистина забавен начин. Това не е лицемерие, а шоуменство, и заслужава признание. Поне докато не прекрачи границата, което се случи преди няколко месеца, когато фронтменът на Top Gear удари продуцент на предаването. И заслужено беше наказан. Съвсем заслужено – величието не оправдава насилието на работното място или където и да е другаде. Да, съвсем умишлено използвам думата „величие”, защото за работната позиция, която заема и в сферата, в която работи, Кларксън е велик.

И все пак, ще може ли новият водещ, наречен от Джеймс Мей „сурогатен Джеръми” да поддържа искрата на Top Gear? Ще пострадат ли имиджа и приходите на BBC?

Доколкото съм запозната с профила на феновете на TG, те ще бъдат лоялни към Кларксън, подобно неговите колеги – дали защото ще страдат по отнетата си любима играчка, или по своя прототип за безнаказана свобода на словото? Не знаем…Ясно е,че в този казус нямаше лесно решение и това, което ще последва, ще бъде гръмогласно послание към работодатели, телевизии, писатели и всякакви други хора по цял свят.