Топ 13 любими песни на Анита Райкова
– И маестро, музика!
Да, точно така започват сутрините ми. Естествено, маестрото съм аз, което обяснява защо историите на всичките ми приятелки свързани с мен започват с „Пък, откачената ми приятелка Ани…” Нали разбирате, говоря си сама. От време на време. Сутрин. Понякога и на обяд. И не само. Добре, де. Поотвлякох се малко.
Говорехме за моята музика. Освен, че се изживявам като блогърка, преди всичко аз съм тотален меломан. През живота си съм преминала през доста метаморфози, така че не мога да се хвърля само на един стил. Обаче като вземем под внимание факта, че майка ми е гот, можете да се досетите кой е бил първия. Правилно! Да живее хеви метъла! Ето и емблемата на метълското ми аз:
[youtube http://www.youtube.com/watch?v=FVcfCHmoCvM&w=650&h=360]
Честно да си призная, все още си въздишам тайно по Виле Вало. Но по онова време и Кърт Кобейн му беше страхотна конкуренция.
[youtube http://www.youtube.com/watch?v=vabnZ9-ex7o&w=650&h=360]
С навлизането в що-годе-ходещ-сам-до-тоалетната-дечко периода ми, малко по малко взех да се отдалечавам от черните дрехи. За сметка на това пък, реших, че като порасна искам да съм негърка. С други думи, мечтата на живота ми беше да бъда Тина Търнър и Соник. Точно така – и двете едновременно. Сигурно заради това днес съм се заобградила основно с диджеи. Ето и парчетата с които днес се прозявам на микрофона в караокето:
[youtube http://www.youtube.com/watch?v=Pu8KFlfzk3Y&w=650&h=360]
[youtube http://www.youtube.com/watch?v=SA-v1aRvo0k&w=650&h=360]
В крайна сметка и двете станах. Точно с тези песни в тази последователност през 1999 и 2000г. се явих на конкурс за имитатори. И двата пъти станах първа.
И освен, че щях да ставам негърка певица – диджей, бях убедена, че ще се омъжа за Майкъл Джексън. Това е единствената звезда, за чиято смърт съм ревала. Като магаре и то.
Това е за мен, гаранция. Все пак пее моето име!
[youtube http://www.youtube.com/watch?v=h_D3VFfhvs4&w=650&h=360]
През времето Вече-Съм-Голяма-Пък-! тотално бях зарязала пънка и мертъла за пред хората (вкъщи с мама и лака за коса вместо микрофон пред огледалото продължаваше да се опорочава клетата Poison на Alice Cooper). Ходех с дълга коса до дупето, голям обем и колкото може повече цветове по мен, толкова по-добре. С други думи, тогава открих любовта си към диското, от там пък към електронната музика и техното и днес към хауса.
Диско:
[youtube http://www.youtube.com/watch?v=rAnmLLRphqo&w=650&h=360]
Електронен симфонизъм:
[youtube http://www.youtube.com/watch?v=94dY-QxjDiE&w=650&h=360]
Електронно диско:
[youtube http://www.youtube.com/watch?v=C2q2bis6eLE&w=650&h=360]
Ню уейв и електро:
[youtube http://www.youtube.com/watch?v=xJZF-skCY-M&w=650&h=360]
[youtube http://www.youtube.com/watch?v=tpKCqp9CALQ&w=650&h=360]
[youtube http://www.youtube.com/watch?v=A12-KN5UijA&w=650&h=360]
[youtube http://www.youtube.com/watch?v=W4UHECbIReM&w=650&h=360]
[youtube http://www.youtube.com/watch?v=95gpomOmAIs&w=650&h=360]
Трудничко ми беше да подбера най – емблематичните за мен парчета, предвид факта, че живота ми е музика. Освен това, далеч не се ограничавам с електрото (стигам до ниво тибетска музика, мантри и госпел), но заема основна позиция сред музикалните ми предпочитания.
Хайде, пускам си клипчетата на Love Parade ’98 и както казва моят приятел – желая ви лек денс 🙂
