Ти мен уважаваш ли ме?
За пореден път, целокупният български народ, увиснал като ленив паяк в социалната си мрежа, групово се възмути от видеото, разпространено от десетокласници от професионалната гимназия по механотехника и транспорт „Никола Вапцаров“ в Стара Загора, на което се вижда гавра с учителката им.
Възмущението е разбираемо, но къде точно в тази ситуация се крие изненадата?
По време на т.нар. Преход, някъде между еуфорията от отпадането на комунизма, неговите заседнали в структурата на обществото гниещи останки, кривите първи крачки на демокрацията и цялостната дезориентация на поколенията, се случи страшната деструкция на авторитетите.
Докато правителство след правителство, държавата все по-сигурно абдикираше от позициите си, авторитетите в социума бяха тотално смазани, уважението към Другия беше изравнено със земята. Приказката се предаваше от ухо на ухо: учителите са некадърни, лекарите са алчни, полицаите – корумпирани. Вярата в институциите беше торпилирана със замах – от самата държава, от медиите, от социалните мрежи. Идеята за Другия, който знае по-добре от нас, беше сторнирана и всички станахме експерти по всичко, дървени философи, всезнайковци. Замислете се колко хора познавате, които с един и същи плам и привидна компетентност коментират политическите ходове на Бойко Борисов, влиянието на захарта върху червените кръвни телца, кризата на рекламния бизнес в България и методите за отучване на детето от навика му да си гризе ноктите.
Сега обаче сме изненадани. Откъде изникнаха хора като Динко от Ямбол и Ангел от Овчеполци? Как така учениците се гаврят с учителите си? Откъде се появиха саморазправата по пътищата и гражданските арести? Откъде накъде превозвачите ще затворят границите с Гърция за Великден, когато половината население иска да се изсипе по гръцките плажове? Как така фенове на футболни отбори блокират центъра на столицата? Ама каква е тая държава? Няма ли ред?
Ред има там, където има уважение. Тази old school дума сякаш излезе от употреба и изтече в канала на пиянския дискурс „Ти мен уважаваш ли ме?“. Вирулентният вирус на „обезуважаването“ тръгна отвътре навън. От семейството към училището. И оттам през пипалата на медиите и социалните мрежи – до всеки от нас.
Много родители възпитаха децата си в плоскостта на „Всички са ти длъжни“. Много младежи изгубиха фокуса си, размътени от поглъщащия ги егоцентризъм и нарцисизъм. Твърде много хора заживяха в усещането за безверие към капацитета на другите, безнаказаност и самоуправство.
Уважението към личността се извоюва от самата личност. Но уважението към фигурата на учителя, на лекаря, на полицая и на всички други общественозначими професии се гради от социума като монолитна структура. А този градеж се срути с гръм и трясък и вината се носи от общите плещи на българския колектив.
Затова, следващия път, когато медиите избухнат със „скандално видео“, възмутете се спокойно. Но не се изненадвайте.
