Тежкото наследство на Обама

Карл-Теодор цу Гутенберг, „Ханделсблат“

САЩ в момента представляват своеобразен външнополитически парадокс: от една страна, те господстват над целия свят, но от друга, е очевидна тяхната пълна безпомощност.

Въпреки всевъзможните програми по разоръжаване, те превъзхождат по брой на оръжията целия останал свят; освен това, те постепенно се съвземат от последиците от икономическата криза. В същото време, от геополитическа гледна точка, те правят впечатление на страна, която няма ясен план за действие.

Ако от външнополитическото „наследство“, което ще остави след себе си Барак Обама, можеше с лека ръка да се откажеш след президентските избори през 2016 г., то навярно следващият стопанин на Белия дом би се изкушил да направи точно това.

Защото в момента пожари бушуват в най-различни места по света – от Сирия, Ирак и Украйна през Либия и Йемен до Нигерия, Пакистан и Венецуела. Международният тероризъм разцъфна с буйна сила. Кибер-войната в днешно време, когато могъществото на Ай Ти гиганти като Гугъл и Алибаба постоянно расте, е станала реалност. Подемът на Китай и в по-малка степен на Индия води до появата на нови сфери на влияние.

Нито едно от тези стратегически предизвикателства няма да загуби своята актуалност след приключването на мандата на американския президент. Неговият наследник ще трябва да се потруди, за да изпълни с нов живот термина „международни отношения“. Обама никога не е бил изолационист, но усещането, че той попада във все по-голяма изолация, постоянно расте. Във вътрешнополитически аспект една от причините за това беше и остава неговата неспособност да привлече на своя страна Конгреса, когато в центъра на внимание стоят наистина сериозни въпроси. В областта на външната политика това усещане възниква заради неговото странене от останалите водещи световни политици.

В началото на своя първи мандат Барак Обама произнесе много важна реч в Кайро. Мнозина възприеха това как „рестартиране“ на изцяло влошените отношения с мюсюлманския свят. Но в действителност нито президентът, нито тогавашният държавен секретар Хилари Клинтън не успяха да потвърдят своите думи с реални дела. Въодушевен от връчената му Нобелова награда за мир, американският президент пропиля собствения си потенциал за всевъзможни /без съмнение, включително и важни/ теми като глобалното затопляне и „завоя към Азия“. В същото време за подписването на планираните тогава споразумения за създаването на зони за свободна търговия с Европа или Тихоокеанския регион, както и преди не става дума. В отношенията с Русия Обама също така постигна „презареждане“, което обаче приключи с пълен провал. По отношенията с Европа беше нанесен сериозен удар във връзка със скандала около шпионажа, извършван от Агенцията за национална сигурност на САЩ.

Напълно е възможно, че постоянно усложняващите се конфликти вече не позволяват да се мисли стратегически далновидно и много често принуждават политиците да действат спонтанно. Но всичко това не отменя необходимостта да оставаш последователен. Още повече, че много кризи, въпреки тяхната географска отдалеченост, доказаха взаимната зависимост между различните региони. Например, през 2013 г. Обама заплаши сирийския диктатор Асад с военна интервенция, ако той използва химическо оръжие. Това, обаче, не попречи на Асад наистина да го използва. Какво предприе след това уморената от войни Америка? Нищо. Резултат от тези напразни заплахи на Обама бе присъединяването на Крим от Русия, а и Северна Корея както и преди продължава своите ядрени провокации.

Какво можем да причислим към външнополитическите успехи на Обама? Първо, сближаването с Куба. Второ, операцията срещу терористите от „Ислямска държава“ в Ирак, след като европейците се само отстраниха от решаването на този проблем. Накрая, неотдавнашното споразумение с Иран. Но за тези постижения Вашингтон трябваше да плати висока цена: охлаждане на отношенията с Израел – за това, важна роля изигра и израелският премиер Бенямин Нетаняху, както и изпълнените с недоверие към САЩ дългогодишни арабски съюзници, които се страхуват от настъпването на шиитската хегемония под предводителството на Иран.

Не би било справедливо да търсим причините за днешните конфликти единствено и само във Вашингтон. Макар че мнозина в Германия обичат да обвиняват във всички беди именно противоположния бряг на Атлантика, европейците трябва да бъдат готови да отговорят на упреците за грешки в областта на сигурността. В същото време Хилари Клинтън, която ще участва на следващите президентски избори от Демократическата партия, вече трябва да се оправдава заради хаотична дипломация като държавен секретар на Обама. /БГНЕС