Там, където човекът с колелото е господар и командир
Да, има такова място. И това място не е далечният край на света, където се развива действието на филма с Ръсел Кроул със същото заглавие.
Това е една съвсем реална страна, в която не газят велосипедистите по улиците все едно са досадни хлебарки, които само се пречкат на пътя на колите. Страна, в която всеки метър от пътната инфраструктура е решен така, че да облекчи предвижването им в градски условия. Страна, в която, ако трябваше да се издигне един-единствен паметник, със сигурност щеше да бъде на човек върху колело.
Първото нещо, което чужденецът в Дания научава (най-често от горчив личен опит още през първите дни на пребиваването си в страната) е, че ако е привързан към живота си, при слизане от автобус трябва да погледне задължително вдясно. И чак когато се увери, че от тази посока не хвърчи колона целеустремени към работа или от работа колоездачи, да пресече улицата с предпазлива крачка. Изчислено е, че средната скорост, която велосипедистите в Копенхаген развиват, е 15, 5 км/ч.
Вероятността обаче да ви връхлети велосипед, който се движи с 30 или дори с 40 км/ч, не е за подценяване. Защо хората карат толкова бързо? Първо, защото могат, второ защото има къде, и трето, защото имат самочувствието, че те са факторът, който дърпа напред едва ли не цялата икономика на страната. Предимствата за здравето на нацията, а оттам и за икономическия просперитет на стратата, които носи този вид придвижване, са неоспорими. Ето ви една обратна пропорционалност, която да ви убеди в гореказаното: На всеки 1200 км колоездене в Копенхаген и околностите броят на болничните дни намалява с един!
Освен че велосипедният транспорт отдавна вече е изместил автомобилния (докато 4 от всеки 10 датчани притежава кола, то 9 от 10 имат ПОНЕ един велосипед), ето още няколко любопитни факти за хората и техните колела в Дания.
Факт No 1. Дания е може би единствената страна в света, която има свое… Велосипедно Посолство, чийто изпълнителен комитет се грижи за това да бъде правилно и повеместно прилагана националната стратегия за колоездене, както и да насърчава все повече хора да се възползват от предимствата на този вид транспорт.
Факт No 2. За датския велосипедист няма такова нещо като лошо време. 75% от велосипедния трафик продължава и през дългия зимен сезон. Което пък идва да подскаже в какво състояние се поддържат целогодишно улиците и пътищата в страната.
Факт No 3. Масов експеримент, проведен през 2012 г., показва, че децата, които ходят с колело на училище, успяват да се концентрират много по-добре в клас в сравнение с връстниците си, които пътуват с автомобил или градския транспорт. Психолозите, провели експеримента, твърдят, че колоезденето или ходенето пеша оказват много по-голямо положително влияние върху физическото и интелектуално развитие на децата, отколкото питателната закуската сутрин.
Факт No 4. Много семейства притежават т.нар. Кристиания байкс. Това са покрити или открити ремаркета, които се прикрепят към велосипеда, и побират две до три малки деца. Или един нормално голям възрастен. Това е любим начин за придвижване на цялото семейство. Цената дори на най-неугледните на външен вид ремаркета може да достигне до 2200 евро. Но въпреки това хората предпочитат да инвестират в такива превозни средства, отколкото в нови джанти за скъпи автомобили, например.
Не мога да подмина и темата за безопасността, защото напоследък тя е станала критично наболяла заради нарастващия брой злополуки с велосипедисти у нас. В Дания не само пешеходците са свикнали с наситения велосипеден трафик, но и повечето от шофьорите, които търпеливо и без значение на обстоятелствата дават полагащото им се предимство.
А казвам повечето, защото аз лично познавам доста хора, които са се отказали да карат “градско” ОТ СТРАХ да не би да предизвикат ПТП с велосипедист. Отделно от това самите велосипедисти се грижат за безопасността си: близо 40 % от тях носят каски, а напоследък с особена популярност се ползват специално проектираните за велосипедисти еърбегове. Те се закопчават около врата и в случай на злополука, се разгръщат и така предпазват колоездача от по-сериозни наранявания на главата, шийните прешлени и гръбнака.
И като за завършек, който по презумпция би трябвало да звучи назидателно-вдъхновяващ, е редно и логично да задам въпроса: Как България ще се сдобие като Дания със своя национална стратегия за насърчаване на колоезденето и осигуряване на ефективни начини за гарантиране на безопасността на колоездачите? Мда-а, и знаем дежурния отговор. КАТ ще започне да глобява безкомпромисно всички автомобили, паркирали на велоалеи, Столична община ще свърже всички налични такива алеи в София, регионалното министерство пък ще се задължи да предвиди безопасна зона за скоростните извънградски пътища, омбудсманът ще даде ход на закондателни промени на правата на колоездачите и т.н., и т.н.
А на въпроса “Кога ще се случи това?”, май единственият реален отговор засега е: На куково лято.
