СВЕТЪТ СПОРЕД: фитнес инструкторите

Знаете ли къде е открит първият фитнес в България? В Белене. То не е било точно фитнес, но да речем. Фитнесът е приятно хоби за гледане. Той се съдържа в преместването на масивни обекти от едно място на същото място. Ако процедурата е сложна, има специални хора, с които може да си послужите да ви обяснят. Те се наричат фитнес инструктори и имат специален мироглед. Нека да паднем за 20 минути в живота им.

Събуждате се сутринта. Над вас виждате лост. Инстинктивно скачате на него, там е работното ви място – някой работят на бюро, други на клон, а вие на лост. Хората наоколо ви гледат в потрес и се отдалечават се от вас. Вече разсънен се оглеждате. Не сте на лостовете в парка, вие сте в трамвая. За 14 път заспивате в трамвая тази седмица. Потта във въздуха и кожата на седалките много ви напомня на залата и лежанките. Това ви кара да се чувствате уютно и у дома си. Докато изневиделица трамваят не се чупи и спира. Замисляте се – какво би направил един нормален човек? Разбира се! И вие като всеки нормален човек слизате да бутате. Интересно, но отстрани изглежда, че вие сте единственият нормален човек, който бута трамвая. Нищо – хората с по-големи възможности, носят по-големи отговорности. През това време в жълтата машина се разпалва глъчка. Някаква жена крещи:

– Помощ! Помощ! Дядо ми вдига кръвно!

Вие с един лъвски скок (защото все пак сте животно) стигате до него.

– Вдигай, дядо! Можеш! – изкрещявате мотивация в лицето на дядото.

– Но господине… – възмутени баби писукат нещо до вас.

– Спокойно! Аз съм фитнес инструктор! – и те замълчават от възхита. Нещо ви прави впечатление у бабите. Казвате на едната:

– Бабо, Много си нацепена! – изумен сте колко е нацепена.

– Момче, това са бръчки. – скромничи бабата. Каква скромна баба! Харесва ви. Ала виждате другата да държи две млека в рахитената си ръчичка. Тутакси грабвате млеката и ги смазвате о пода.

– Тва знаеш ли колко калории са, ма!

Тя започва нещо да мели нещо там. Виждате през прозореца вашата спирка. Слизате, взимате спирката и се качвате обратно в трамвая. Преди да тръгнете отново, питате „шофьора на трамвая“:

– Прощавайте, браточка. Къде ви е огледалото за задно виждане?

– Е тука е, момче. Защо ти е огледало за задно виждане?

– За да се видя отзад как съм в гърба.

Поглеждате в огледалото, но то ви показва само отпред. Решавате, че е счупено, че всички в тоя трамвай са счупени и слизате окончателно.

Днес е неделя – ден за почивка. Господ също е почивал в неделя. Но той е имал друга програма. Решавате да отидете в парка, да седнете на една пейка и да храните с трохички протеините. На път за парка виждате човек да се влачи по улицата и да проси в картонена кутийка.

– Защо се влачиш, мен? – питате го, защото сте добър човек.

– Защото нямам крака. – отговаря ви той отдолу.

– Защо не си направил крака бе! – ядосан и разочарован сте от мързеливия непознат.

Кога ли хората ще разберат – фитнесът е чудесно място да отпуснеш физически психическото натоварване. Наистина. И хората там са чудесни. Ала аспиринът също е чудесен, но ако изпиеш 40, това ще е последното ти главоболие.