Светът такъв, какъвто можеше да бъде
Автор: Лола Монтескьо (още от нея на http://chuime.bg)
Ако учениците летяха до Луната, а депутатите заседаваха в Студентски град
И сега какво? Светът нямало да свърши, маите се коригираха. По дяволите, а аз зарязах диетата. Как се прецаках! От два месеца хапвам де, що видя, щото то нали нямаше смисъл вече. Слава богу, кредити не се излъгах да взема, но пък за последно гладих на 12 септември. А и по глупавия съвет на приятелка, за да изчистя съвестта си за отвъдното, през последните седмици се постарах да съм напълно откровена с всички. Със свекърва ми също.
Явно ще ми трябва план Б. Коледа ще има, но не при нея. Няма начин след последния ни разговор. Поне това за палачинките й да не бях казвала. И за да е завършена гадостта, Коледа при свекървата няма да има (тоест ще трябва аз да свивам сарми до сто и една), но пък ще слушаме до полуда отново „Ласт Крисмас” на Wham. Навсякъде и по всяко време до пълен амок. Няма да издавам за коя поред Коледа ще ме побърква тая песен, че съм дама и не обичам да говоря за възрастта си. Само толкова ще кажа: бях още тийнейджърка, когато прическите на Джордж Майкъл и компания можеше да ги видиш единствено на стадион „Рилски спортист”.
С маите дали няма начин да се поговори? Мечтая си за един свят, в който няма „Ласт Крисмас” за Коледа. Не ме разбирайте погрешно, хубава песен е, ама до стотния път. И не, Марая Кери с „Ол ай уонт фор Крисмас из ю” не е алтернатива.
Явно изтерзаната земя ще продължи да се върти около оста си и след тази Коледа, но дали пък маите не са имали нещо друго предвид с календара си? Може би на 22.12. просто старият гаден свят ще си е отишъл и ние ще се събудим в един нов, прекрасен всемир? Ще отворим очи и светлината от края на тунела, с която като с морков ни мамят колко строя вече, ще ни блъсне право в тиквата с неумолимостта на египетски автобус, пълен с туристи…
Представям си само – ставам, прането е изгладено, банката ми е пратила есемес, че са ми преведени 13-а, 14-а, 15-а заплата и бонус-изненада, шефът се е записал на секретаря с личен поздрав за Коледа, предстоят 10 почивни дни…
Вместо сутрешен блок БНТ пуска първите серии на Star Wars. По Btv Станишев и Борисов показват как се танцува фокстрот, а по Тв 7 Бареков чете на глас рецептите за баница във в. „Труд”. В „Нова” Гала и колежките й говорят бавно и тихо. Всички се обичат! Коледа е.
В 10 ч на вратата звъни съседът. Плаче. Миналия месец си спрял парното, защото аз така и така отоплявам, и оттогава сън не го ловял. Крадял ми и интернета. Идва да ме моли за прошка. Иска да плати сметката за парно за цялата зима. И ми отстъпва мястото си за паркиране точно пред входа. Нали е Коледа, съгласявам се. Пием по една ракия и си дегустираме взаимно от киселото зеле. Неговото е страшно! Твърди, че тайната е в камъка, с който го затиска. Донесъл си го е от Свещари. Важно било, казва, камъкът да е от място със силна история, да носи спомен за пълни къщи и тежки кесии и тогава зеленцето ставало приказка. Моят камък е от мавзолея. Дали затова зелето ми все се вкисва?
В 11 прекъсват всички предавания, за да излъчат съобщение. „Лидъл” прави промоция на банани, свинско филе и сутиен бриджитки. За да не затрудняват клиентите, продавачите ще обиколят по кварталите и ще мятат стоката през прозореца. Без пари. Промоция има и в моловете. За закупен чифт бели ботушки дават ламборгини. Аз обаче много мразя бели ботуши.
В този нов прекрасен свят политиката има други измерения. Парламентът е превърнат в детска градина с басейн, спортна зала и център за изучаване на чужди езици. Депутатите пък са преместени да заседават в най-гадния блок в Студентски град (дето портиерката му в почивните дни е надзирателка в Сливенския). Ходят на работа с автобус 280 на две смени. Докато едните работят, другите хвърлят обувки по пълчищата хлебарки, после се сменят. Веднъж на 4 години има избори и онези народни избраници, които са свършили най-много и най-добра, работа получават свободата си от електората. Останалите трепят хлебарки още четири години.
Президентството е превърнато в увеселителен парк за деца и отпред вместо гвардейци стои Мики Маус. В Министерския съвет има родилни отделения, а в ресторанта на „Шератон” хранят без пари пенсионери. Омръзнало им е на горките от „Кордон бльо” и крем брюле, ама какво да правиш. Стол!
Бюджетът в този свят се разпределя също по друг начин. Почти всичките пари отиват за образование и здравеопазване. В училище се преподават нови специалности като ракетостроене. Децата ги изучават директно в НАСА. На матурата по желание може да се лети до Луната.
Програмата по литература е поосвежена и покрай Вазов и Елин Пелин място намират и писатели като Мураками. Той е подписал договор да си чете лично книгите в час. Същото са направили Маркес и Джоан Роулинг.
В болниците оперират с техника от ЦЕРН. Безплатно. Пенсионерите си имат собствена футболна лига. Сираци няма.
Волен Сидеров е зарязал политиката и е отворил приют за улични кучета. С Брижит Бардо са биз-бизе. Спасяват заедно животните. Понякога си говорят и за политика, но тихичко.
В този прекрасен нов свят зимата никога не изненадва общината – пролет, лято, есен улиците се мият всеки ден, а архитектите се изтрепват да проектират градинки и детски площадки. Памела Андерсън се преселва да живее в българския „ВИП Брадър”, Бихтер се омъжва за Бехлюл, Софи Маринова за някой от родата, а Веселин Маринов открива любовта си към Бог и се оттегля в манастир. Разбира се, градският транспорт никога не закъснява, няма профилактика на топлата вода и Бургаският плаж стига до Панчарево. Въобще този нов свят е прекрасен!
