Стискайте палци, да не се хванем за палците
Стоян Янков NEWS7
„Taте ще ми купи колело, ама друг път“. Така и с националите по футбол – ще видим голям футболен форум, ама друг път. Не и във Франция през 2016-та. Знам какво ще кажат Отговорните Футболни Фактори (ОФФ): „Играем с Норвегия тук, бием ги с повече от един гол и сме на бараж“. Ако още някой вярва в това – да прочете още веднъж по-горе първото изречение!
Така ще е, когато не можеш, не искаш, не знаеш и нямаш!
В българският национален отбор явно е пълно с неможачи. Играчи със съмнителни футболни качества, които каквото и да направят, няма как да се противопоставят към днешната дата на Хърватия и Норвегия. Преди мача в София хърватските медии ни набедиха, че сме „анонимници“. После дойдоха и ни победиха. Много от ОФФ казаха: „Не ни надиграха. Не беше справедливо да не вземем нищо от този мач“. Да, ама само след три дни дойде потвърждението в Осло. Като в тениса – правиш брейк в един гейм, и след това го затвърждаваш. Да загубиш от този норвежки отбор си е неможене, неумение, липса на качество във футболен аспект. Само това, нищо повече!
Какво е да не искаш? Простичко. Не искаш да си признаеш грешките. Не искаш да посрещнеш истината в очите. Такава, каквато е в шибаната ни футболна реалност. Не искаш да проявиш и грам мъжество, в момент когато само това ти е останало. Евентуално. Не искаш да промениш нещо в тази футболна реалност. И тук сме се наслушали през последните години на едно и също, отново от ония ОФФ: „Предоставили сме на националите най-добрите условия. Не знам какво повече да направим?“ Истината е, че могат и трябваше да се направят още много неща, а не винаги един и същ да ти е виновен – държавата, полицията, общината и Бог знае само още кой, но не и ти самият. В крайна сметка някой ще иска ли да си признае: КОЙ постави Николай Михайлов на вратата срещу Норвегия?
Да не знаеш, но да можеш всичко е национален спорт в България. Както една моя приятелка написа днес в една от социалните мрежи: „Шопът е с високо развито съзнание, което знае всичко, може всичко, винаги е готов с мнение и аргументи. Майстор е на нищонеправенето, но това е умение от висша степен на трудност.“ Та – Шопът е нещото, което явно го има на много места из нашата Татковина, и по всичко изглежда, че няма как да не липсва и сред ОФФ. И там го има! Но се притеснявам, че го има в много сериозно количество и качество. Незнаенето не е чак такъв пропуск за спорт като футбола, но когато трябва да го ръководиш и Шопът в теб е повече от необходимото, то тогава е упадък.
Да нямаш е най-лошото, а ние нямаме! Да изреждам ли какво нямаме? Само две неща – сърце и любов. Дами и господа, без тях нищо не става!
Впрочем, това, което ни остана е някаква химерна надежда. А, да, имаме си и палци. Та, народе, стискай здраво палците, в следващите квалификации да не ни се паднат отбори като Исландия и Албания, че тогава от срам може и да ни заболи.
