Никога преди не е имало такова голямо внимание към Украйна, колкото днес. На мен като украинка много ми е приятно, че толкова много хора сега се интересуват от съдбата на моята страна, от нейното минало и бъдеще. Единственото жалко е, че Украйна предизвиква интерес само заради сегашната кризисна политическа ситуация…
Ние, украинците, както и преди, живеем по собствените си правила, закони и традиции. Не виждаме обаче собственото си поведение – мислим го за абсолютно нормално. А и като цяло, не се интересуваме от това какво мислят за нас чужденците. В същото време украинците все още могат да изненадат и шокират чужденците.
Ще се опитам да Ви разкажа по-долу за основните стереотипии (т.е.предубедено отношение към събития, действия, постъпки и т.н.), които ще ви помогнат да разкриете картината на това как ние, украинците, изглеждаме отстрани.
За благосъстоянието. Украинците като цяло не вярват, че благодарение на големи усилия могат да постигнат нещо. Нашите хора вярват, че тези, които печелят повече пари – наистина не ги заслужават, според тях те просто били „късметлии“ или богатството им е по наследство: «идва от заможните им родители». Украинците абсолютно не вярват, че някои от днешните предприемачи (“олигарси”) за да постигнат нещо, са спали по два-три часа на ден. По този начин те отричат действието на универсалния закон, в който се утвърждава, че просперитетът няма как да не зависи от усърдния труд.
За здравеопазването. Нашите хора могат да се оплакват от здравето, напълно забравяйки за начина си на живот. По този начин украинецът може да води нездравословен начин на живот и да се храни нездравословно. И да мисли, че винаги му е виновен някой друг.
За алкохола. Говори се, че украинците консумират прекалено много алкохол. Това не е съвсем вярно;) Наистина, съществува такова явление, но сред определен кръг от населението и засяга най-вече малките градове и села, където е налице недостиг на работни места, което води до по-нисък стандарт на живот. Ако сравните нивото на консумация на алкохол в сравнение със страните по света, то определено Украйна не е на първо място!
За територията на страната. Има слухове, че Украйна е същата като Русия или бившата й част, която един ден изведнъж била си решила „да стане независима». Напълно е възможно, понякога и вие да сте си мислили така. Но ако проучите историческите извори, наистина, на територията на съвременна Украйна винаги са имали място събития, свързани с освободителната борба на украинския народ за неговата независимост – имало е като в България собствени народни будители – oт времената на князете на Киевската Рус, през Тарас Шевченко през XVIII век, Леся Украинка в края на XIX век, Петлюра след Първата и Степан Бандера през Втората световна война. Защо да не са „будители“ на XXI век уважаваните из целия свят украинци като група „Океан Ельзи“, певицата Руслана или пък братята Кличко?
За езика. Другият стереотип за Украйна е много свързан с предишния – приликата или дори еднаквостта на езиците. Почти всички чужденци не виждат абсолютно никаква разлика между руския и украинския (повлиян и от българския по време на покръстването чрез църковнославянския). И аз трябва да направя огромни усилия, за да докажа, че не е така, че освен руския говорим за сериозно влияние и обогатяване от полския, словашкия, чешкия език. В някои региони на Украйна става дума и за българския (Одеска и Запорожка област), унгарския, румънския (молдовски) език, повлияли на местната реч и диалекти – обогатили по този начин славянската му основа.
Но нашите съграждани често не са добри в чуждите езици, когато говорим за тези извън говоримите от малцинствата. Да намерите човек, говорещ на добър английски, е изключително трудно. В Киев, този проблем е по-малко видим, но англоговорящи в провинцията трудно ще намерите. И това въпреки факта, че английският е задължителен в училищата от първи клас като чужд език.
За жените. Също така, налице е разбирането, че имаме много красиви жени. Сравнявайки нашите жени с чужденки, мога да кажа само едно нещо: ние сме различни. Ние обичаме красиви дрехи и, наистина, повечето украински жени обръщат голямо внимание на външния си вид. Грим, хубави дрехи, токчета…) И това не може да не успее да привлече внимание! По време на работа и по време на парти, или просто на разходка, за повечето от нас гримът е въпрос на чест! И въпреки стереотипа, с който “се прославя” Украйна – украинските проститутки (наистина тъжна слава, споменавана е и като първа по СПИН в Европа). Но проституцията няма ли я и във вашата страна? Като цяло, момичета в Украйна са възпитавани в дух на целомъдрие и скромност.
Като се има предвид, че украинските мъже често са поемали отбраната на родната земя и са заминавали редовно на война, жените в миналото са били принудени сами да се грижат за къщата, да работят и да отглеждат деца. Ето защо украинските жени са не само красиви, но също така и интелигентни, независими, самостоятелни, силни и находчиви. В много семейства, последната дума винаги ще бъде на жената! По-голямата част се стреми да постигне растеж в кариерата, като същевременно запази основната си ценност – семейството и децата.
За бабите. Смята се също, че по-голямата част от украинските деца са възпитани от бабите си (както и в съседната Молдова или дори в някои изоставени села в България) заради това, че родителите им заминават за гурбет в Русия или в Европа. За чуждестранните туристи всъщност тези възрастни украинки са живи свидетели на исторически събития: безредици, войни, глад. Трябва да знаете – дори да не сте украинец, а просто турист, че купувайки от баби на улицата цветя или семки, вие ги подпомагате финансово.
За храната. Ако искате да опитате истинска украинска храна, трябва да направите всичко възможно, за да стигнете до автентична семейна вечеря. Нито един ресторант не може да достигне до такива кулинарни умения като украинската домакиня. Украинците обичат да празнуват – да пият, да ядат, да пеят, да разказват забавни истории и вицове.
За музиката. Украинските народни песни обикновено са за любовта и водката. Някои са с хумористичен характер, но повечето са пълни с тъга. Традиционен инструмент да придружи – пандора низ със формата на сълзи. Но сега, повече се пеят с китара. Най-известната украинска певица — Руслана, спечели конкурса за песен «Евровизия’2004“ с песента “ Дикі танці “. А украинската рок банда „Океан Ельзи“ е популярна не само в бившия Съветски съюз, но и все повече стават музикалната визитка на Украйна – техните песни обиколиха света като основни химни на Оранжевата и Майдан революциите.
За престъпността. Да, експрезидентът на Украйна Виктор Янукович, свален в края на 2013 г. от майдана, е бивш криминален бос. Хората с традиционното за украинци чувство за хумор се отнасяха към това, когато е започнала да се пролива народна кръв…Чужденците често са шокирани от убеждението на някои украинци, че в едно престъпление вина има и самата жертва. Те никога не отварят вратата, без да питат: “Кой е там?”. Или без да погледнат подозрително през шпионката.
За опашките. Украинците умеят да чакат на опашка, напоследък това са такива пред чейндж бюра или такива за храна пред руските хуманитарни конвои в източната част на страната. Въпреки това, ако застанат на опашка, няма да проявят уважение другите хора . Така че може да се случи, че човек може да чака в продължение на половин час или дори по-дълго, докато пред него не се промъкне без извинение някой по-нахален. С такива е по-добре да не се забъркваш, ако не можеш да им се противопоставиш със сила. Ако търсите разсеяно на някое гише парите или билети, украинците смятат, че това им дава право да ви подминат. Внимавайте! Че можете да изведнъж да се озовете на края на опашката…
За обществения транспорт. Когато дойде автобус, трамвай или тролей, за ред и етикет тук забравят на момента. Градският транспорт е редовен само, когато става дума за метрото в Киев. Всеки обаче се опитва да намери възможност да се качи по-бързо, бутайки другите наоколо. Ако сте бавен, имате риск да не се качите вътре. Но според мен е славянска черта, присъща не само на украинците – нали е налице и българска поговорка: „И сам да се возя, пак ще се бутам!“.
За настроението. Смята се, че настроението на украинците се променя с всеки нов сезон. През зимата обаче, минавайки дори по бул. “Хрещатик” в Киев или по ул. “Дерибасівська“ в Одеса, повечето хора са мрачни, облечени в тъмно и почти не се усмихват. През лятото обаче там е «клон“ на рая – хората стават все «по-топли» в съответствие с времето!
Така че, мога да направя извод, че чужденците знаят много малко за Украйна. Толкова малко, че би било по-добре да се каже: не знаят почти нищо, освен за Майдана – за нашия Чернобил, Оранжевата революция, хубавите жени, за певицата Руслана, шампионите Кличко. Руснаците говорят повече за сланината и горилката (украинската водка и домашна ракия). Но стереотипи могат да възникнат само за нещо или за някого, който знае.
До Майдана най-общо хората не знаеха за съществуването на такава държава. И някои хора понякога я търсят на картата на Африка, или на Руската федерация. И това, според мен е основният стереотип за Украйна – липсата на разбирането за наличие на нация и народ, който исторически е в сянка на големите империи наоколо – Реч Посполитая (средновековното Княжество Полско-Литовско), както и на Руската, Австро-Унгарска или Османската империя (когато говорим за Крим).
Аз лично вярвам, че ще мине известно време, преди ние да започнем да елиминираме лошите стереотипи за украинците. Отваряйки сърцето си към този изстрадал народ, който е готов да заеме полагащо му се място сред своите съседи. В края на краищата, ние наистина имаме това, с което можем да се гордеем – дали това са подвизите на казаците или на излезлите навън патриоти, организирали без всякаква политика протестно и гражданско движение.
Текст: Ирина Островска
Редактор: Николай Марченко
Литературен редактор / коректор: доц. Борислав Георгиев
Marchenko Journalism on WordPress, 2015 (с)