СССР. Бегълците балетисти

| от | |

Първият майстор на балетното изкуство, за който ще ви напомня, е Александър Годунов. И не – няма нищо общо нито с мрачния цар от руското средновековие Борис Годунов, нито пък с операта на Модест Мусоргски и пиесата на Пушкин, посветени на същия цар.

3

В периода от 1967 до 1971 година Годунов танцува в Държавния Хореографски ансамбъл „Классический балет“ (или т.н. „Молодой балет) под ръководството на големия Игор Мойсеев. През 1979 година, по време на гастролите на Болшой Театър в Америка, Александр Годунов решава да остане в САЩ. Това събитие привлича вниманието на световната преса, защото американските власти задържат самолета, в който се е намирала съпругата на Александър, солистката от Болшой Театър – Людмила Власова.

2

Американските власти се съмняват, че задължително придружаващите театъра лица (естествено, служители на КГБ) са се опитвали да качат и задържат Власова на борда на самолета против волята и. Щом мъжът и Александър има намерение да бяга, то поне нея да върнат обратно в СССР. Американците, разбират логиката на студената война и трябва да се даде възможност на Людмила поне да се срещне с мъжа си. В края на краищата, развоя е драматичен, тъй като такъв разговор така и не се не се състои, самолета излита към Москва с Людмила на борда и с останалия екип от театъра. По мотиви точно на тези събития, през 1985 година в СССР излиза на екран филм, посветен на тази раздяла: «Рейс 222».

Годунов започва веднага работа в Американския Балетен Театър, най-добрия репертоарен театър на Америка.

Die-Hard

През 1985 година, балетиста прекратява кариерата си, но за да поддържа форма продължава с уроци по балет в Лос Анжелес, в балетната Академия на Давид Лишин. Същият, когото е обучавала великата прима-балерина Татьяна Рябушинская. В Холивуд Годунов дружи с нови приятели, от кино средите. След многобройни покани, започва да се снима в киното, препитава се с дублажи. Вероятно киноманите ще разпознаят Александър, в ролята на лошия терорист Карл от първата, култова и до днес част на «Умирай трудно» с Брус Уилис.

На 8 май 1995 приятели на Александър забелязват липсата на непрекъснатите му обаждания, което за него било абсолютно нехарактерно. Намират го мъртъв, само на 45 години.

Следващия беглец е Михаил Баришников – съветски и американски балет-майстор и актьор.

barisn5

Характерното, популярно лице на Баришников ще срещнете в много филми, също така лесно ще го разпознаете в сериала «Сексът и градът», където играе Александър Петровски, гаджето на Кери Брадшоу (героинята на Сара ДжесикаПаркър).

Михаил е роден в Рига, Латвия, през 1948. Впрочем днес: 27-ми януари великия балетист има рожден ден – навършва 66 години.

Навиците на детето, възпитано от баща – строг военен, Баришников използва в своите абсолютно перфектни изпълнения. Това признава самият той в едно интервю за «New York Times“ дадено преди няколко години. На 16 г. започва да учи в «Балетная Академия Ваганова». „Жизел” – дебюта му през далечната 1967, когато е в трупата на «Киров балет». Скоро най-известните руски хореографи, като Олег Виноградов, Леонид Якобсон и други, създават специални балетни постановки за дребничкия Баришников. Единият от тях «Vestris» (Якобсон, от 1969) се смята за крайъгълен камък в кариерата на Баришников. Михаил е перфектен на сцената, публиката възторжено ръкопляска, специалистите също са очаровани. Чуждите, „империалистически“ критици също. Клайв Барнс пише за «New York Times“, че руснака е най-съвършения балетен танцьор който е виждал досега. До края на 60-те години Михаил Баришников става наистина един от най-важните балетисти в Съветския съюз.

barishnikov

Въпреки грандиозния успех и славата, Баришников решава да иска политическо убежище в Торонто, Канада, когато през 1974, е на турне с балета на „Болшой Театър“. Малко по-късно се мести в САЩ. Оправдава бягството си на запад, като казва, че е абсолютен твърд индивидуалист. Не може да работи нищо под натиск, нито в такава ненормална ообсебваща партийна обстановка. Нарушението на което, в СССР се смята за престъпление. Дори и днес Баришников не сее променил – обърнал е гръб на корените си и не желае да посети (или надей боже да се върне в Русия). За политиката на „Болшой театър“ – гения на танца и досега смята, че е твърде отровна за свободолюбив творец като него.

Третия беглец от СССР е Рудолф Нуреев, съветски и френски балетист. Също така и голям хореограф, Рудолф е от най-известните личности въобще в балетното изкуство на ХХ век.

Rudolf

През 1961 година, след гастрола на Ленинградския „Киров балет“ в Париж, младият 23-годишен солист Рудолф Нуреев иска политическо убежище във Франция. „Богът на танца”, както е наричан, за ужас на възторжения кръг от почитатели от всички континенти, бяга на Запад. Въпреки главозамайваща си кариера в СССР, се установява завинаги във Франция. За участията си той започва да получава баснословни хонорари, канят го да участва във всички премиум спектакли в Рим, Париж, Ню-Йорк.

Марио Боа, близък приятел на Рудолф Нуреев, описва една от страстите му:

„Руди вечно беше без пари. Доколкото си го спомням, щом се появяха отнякъде авоари, той веднага ги обръщаше в произведение на изкуството: картина, гравюра, бронзова статуетка. Той обожаваше редките материи, старинните коприни, скъпоценните бродерии, разкошните килими, в това се проявяваше източната му чувственост“ (Нуреев е башкирец, има и узбекска кръв)“.

Нуреев е имал няколко жилища и всяко от тях е било буквално претъпкано до таваните с произведения на всякакви изкуството. Аукционни къщи от цял свят непрекъснато му изпращали каталозите си. Ако му харесвала някоя картина – той бил готов да я купи. Понякога, независимо от неадекватната цена, дори без да се замисля дали е оправдана. В крайна сметка парижкият му апартамент заприличал на склад на някакъв странен музей: целите стени били покрити с картини. Нуреев умира от СПИН през 1993.

1

Три години след смъртта му, разкошните предмети от всичките му жилищата и къщи, отишли на търг. Колекцията, ако може така да се нарече, прекратила съществуването си, но пък останала завинаги запечатана на снимки. Фотографиите на съкровищата на балетиста Рудолф Нуреев може да се видят на постоянната изложба в московската галерия „Домът на Нашчокин”.

Следва продължение: за един световно известен бас, гостувал за кратко в България като емигрант, руска прима балерина бегълка от ужасите на революцията от 1917 г….

Николай Крижитски

 
 
Коментарите са изключени за СССР. Бегълците балетисти