Спрете часовника, искам да се върна
Настъпването на зрелостта е онзи период от живота, в който човек си взима сълзливо „сбогом“ с бебешко розовите, меки прегръдки на детството, и се гмурва с крив и грозен плонж в ледените води на живота на възрастния човек.
Има много индивиди, които твърдят, че зрелостта всъщност е супер, че да си голям е хубаво нещо, че поемането на мръсната дума с „О“* е жизнено оформящо и по същество – чудесно, че самостоятелността е дар и прочие неверни твърдения. Истината е, че встъпването в зрелостта е мъчителен процес на адско объркване и низ от шокиращи прозрения.
Ето част от тях:
Влюбването не е забавна случка, която да нищиш по цели нощи с приятели, а продължителен панически пристъп
Когато се влюбиш на 18, това е по някакъв начин забавно. Дори да е нещастно влюбване, споделянето с половината свят прави от личната драма – обща драма, и от една неслучила се връзка произтичат голяма цифра приятелства, напивания, запомнящи се, нелепи случки т.н. Да се влюбиш на 30 или на 40 обаче, е съвсем друга история. Първо, не можеш да го споделиш с мъжа си/жена си, защото е неуместно. Разбира се, може да разкажеш на приятели, само дето жените ще изпомпват кърма, докато слушат как той/тя не ти е звъннал/а вече втори час, а мъжете ще са запленени от разказа ти колкото подплашени зайци, които чакат жените им да звъннат по телефона с въпроса „къде си, по дяволите“.
Затова, след няколко опита за разделяне на емоцията с други хора, ще се озовеш у дома си с бутилка алкохол, който ще погълнеш с мезе от остра самота с вкус на много кисела краставица. Много е вероятно и да си купиш книга за самопомощ от типа на „Как да се справя с наплива на емоции след 30“ или „Да срещнеш любовта на 40“. А това, естествено, е дъното.
Трябва да полагаш усилия, за да „бъдеш себе си“
Нонстоп някакви хорица повтарят колко е важно да „бъдеш себе си“, „да бъдеш естествен“, „да разчиташ на интуицията си“ т.н. Само че в момента, в който направиш нещо естествено, воден от интуицията си, същите хорица започват да пеят друга песен: „Дръж се като голям човек“, „Не сме на 16 вече“, „Какви са тия тийнейджърски истории“, „Време е да пораснеш“ и пр. Хайде, разберете се. Със себе си!
Работата не е пожелателна
Повечето хора, които започват да работят на 18, го правят, за да не се налага да искат пари за цигари от родителите си. Те вмъкват работните задължения между лекциите и смученето на бира по парковете. И ги изпълняват, когато имат настроение за това. Когато си зрял обаче, работата става необходимост, а злите шефове, дуднещите колеги и оставането в офиса след работа, не за да се пийне по едно, а за да се върши работа, се превръщат от забавна химера, която допреди сме вярвали, че съществува единствено във вицовете, в неприятна реалност. И то натресла се в нашия си живот.
Никой не ти се радва само защото съществуваш
Когато си дете, хората те харесват поради простия факт, че си дете. Разказваш безумно смотан виц, който не разбираш – цял отбор приятели на вашите се хилят. Пръдваш на обществено място – радват ти се. Налучкваш на глас колко е 5+4 – получаваш похвала. Ако си на 32 и разкажеш тъп виц, слушателите се усмихват вежливо и бързо сменят темата. Ако си на 35 и пръднеш на обществено място, пак може някой да се разсмее, но не защото е сладко, а защото е невъзпитан. Да не говорим за способността за събиране и изваждане на числата от 1 до 10 – не просто никой не се впечатлява, а може дори да те помислят за луд, ако решиш да се хвалиш с нея.
Възрастовите категории добиват нови значения
Нали си спомняте колко беше обидно да си на 11 и някой противен чичко с червени капиляри по носа (които майка ти ти е казала, че са от студеното време, през юли) да ти каже, че си на 10? Е, ако си на жена на 31 и същият противен чичко ти каже, че не може да повярва, че си само на толкова, защото изглеждаш доста по-зряла, това е по-обидно. Освен това никой не казва „На 42 и половина съм“ с горда усмивка и лакомо нетърпение да чукне 43. Това е тъжно.
Порното е разрешено, но не е толкова забавно
Всичко, което е с надпис „Не се препоръчва за лица под 18 години“, вече е позволено. Само дето никак не е толкова забавно, колкото изглежда, когато си под 18. Да гледаш порно на 14 си е сериозна тръпка, кара те да се чувстваш възрастен, голям, пораснал и отворен в сексуално отношение. Когато гледаш порно на 40, реално СИ възрастен, голям и пораснал, но гледаш порно, вместо да правиш секс, което те отдалечава от „отворен в сексуално отношение“ с милиони светлинни години.
Откакто съм навършила 14, моят баща ми повтаря една своя сентенция, която винаги е карала червата ми да се сгърчват като охлюви, които някой е стиснал за рогцата. „Животът не е едно безкрайно забавление, Цветелина“.
Е, настъпването на зрелостта е моментът, в който тази сентенция звучи не като израз на проклетия, а като истинска мъдрост. И порасналите ми, зрели черва ми се просват на място спокойни и отчаяни.
*мръсната дума с „О“, както вероятно вече сте се досетили, е „отговорност“. Пу, пу!
