Антония Антонова http://binar.bg/
Всеки от нас е попадал в ситуация, в която се налага да чака на опашка за нещо часове, а защо не и дни наред. След дългогодишни наблюдения и кратък, но обстоен анализ, стигнах до извода, че и този процес, както всичко друго у нас, притежава своите специфики. Специфики, които го отличават от начина, по който той обикновено протича в другия свят – този отвъд границите на републиката.
Ето основните отличителни характеристики на опашката в български условия:
На други места по света хората се редят на опашка за луксозни стоки с коледни отстъпки, може би за концерт на любима група, за влизане в нощен клуб или за нов вид (не задължително безплатна) бира.
Тук ние участваме в опашки да платим голяма сметка на Топлофикация, предоставена ни след изчисление на базата на отминал период, несъществуващ договор, магически реализъм, предсказание на Ванга от 84-та и др.
При такива обстоятелства участниците в опашката, дълбоко пренебрегнали съществуването на онлайн плащания, но все пак недостатъчно лично мотивирани да осъществяват такива по какъвто и да било друг начин, обикновено са омърлушени и унили. За това им състояние съществуват и други обективни причини, които ще изброя по-надолу.
Една опашка в България не е истинска опашка, ако не е насочена срещу гишето на муден, некомпетентен, нервен и обикновено грозен човек, от когото се очаква да посредничи в реализирането на дадено действие. Издаване на билет за влака, вече споменатото отдаване на 2/3 от заплатата ви на енергиен монополист, биене на печат върху студентско уверение и т.н.
Това се случва трудно и неадекватно бавно. Твърде вероятно е чиновникът да изчезва от работното си място в неизвестна за опашката посока през 10 минути, да отсъства около още толкова, след което да се връща с дъх на евтин тютюн, а защо не и на топла мастика.
Прието е да се предполага, че опашката трябва да е с линеен вид, тоест да представлява колона от хора, застанали по един, всеки с лице към гърба на този пред него. В България рядко може да се срещне подобен класически вид опашка.
Най-разпространеният вариант у нас, който всъщност се среща само тук, следва така наречения „кълбовиден модел“ или иначе казано опашка тип „облак“. При нея всеки е застанал по посока на мудния чиновник и потокът от хора тече на принципа на фунията. Никой не поддържа ангажимент да се позиционира по определен начин спрямо друг в групата. Тоест, всеки застава както намери за добре, като едновременно с това не се подчинява на никаква логика в действията си, така че процесът да се ускори и улесни. Точно обратното.
Кълбовидният модел често води до конфликти и сблъсъци, тъй като се подчинява на следването на анархични модели на поведение в публична среда, за спазването на които които участниците в опашката навярно не са духовно дорасли.
Ето защо при отказа от следване на установени правила се заражда желание за надмощие у хора с лидерски качества и/или просто селски нрав в групата. Това води до скандали с елементи на крясъци на различни диалекти, закани, псувни, мощно слюноотделяне, криещо риск от зараза с ебола и други чуми.
Като изключим върха на опашката, а именно служителя зад гишето, вътре в самото й ядро обезателно присъства човек (или хора), консумирал твърд алкохол в продължение на поне 4 часа, считано от момента на нареждането на опашката назад във времето.
Ако пространството е затворено и непроветриво, то това може да доведе не само до контузии, причинени от сблъсък с тежестта на интоксикираното лице, но също така и до натравяне от тежките изпарения, които дори след консумация на нормална българска бира неминуемо присъстват.
Налага ли ви се да участвате в опашка, запасете се с храна, вода, юрганче, патрон мастика, сироп от глог, мента и валериан. Не носете в себе си остри предмети и бъдете позитивно настроени. Накрая може да ви чака любовта на живота ви или поне пакетче забравени слънчогледови семки за повече тонус. Успех!