Смисълът на прошката

Катя Михайлова

Смисълът на прошката е един от най – висшите човешки добродетели. Тя е висша форма на любов, и то преди всичко любов към нас. Защото да простим, означава да се освободим от злобата и да бъдем в мир преди всичко със себе си. Прошката ни прави по-добри, а ние правим света около нас по-добър. Да простим е благодат. На всеки му се случва да прави грешки. Никой не е безгрешен. Има грешки, има и прошки. За да се научим да прощаваме, обаче, трябва да умеем най – напред да обичаме и да простим първо себе си. Едва тогава ще успеем да прощаваме и на хората около нас. Прошката сътворява истински чудеса. Не случайно, всяка религия си има ритуал за прощаване и пречистване на греховете. Когато прощаваме на някой, ние даряваме любов, свобода и щастие. Прошката укрепва духа, дава сили за живот и дарява с радост и удовлетворение. Когато не умеем да прощаваме, обаче, ние започваме да изпитваме чувство за обида, омраза, болка и вина. Когато простим, ние отваряме сърцето си за най – доброто от себе си, подтискаме Егото, показваме покаяние и смирение, а това ни позволява да живеем пълноценно живота си и да му се насладим максимално. Тези, които умеят да прощават, най – много успяват в живота. И чак тогава разбират какво е истинско щастие. Затова, днес искам да споделя с вас притчата за блудния син.

„Имало едно време един човек с двама сина; и по-младият от тях рекъл на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им разделил имота.

Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си като живееше разпътно. А след като разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда.

И отиде та се представи у едного от жителите на оная страна, а той го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.

А той като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, а пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и против тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.

И стана, та дойде при баща си.

И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и против тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.

А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.

А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от слугите, попита: Що е това? Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.

А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябва да се зарадваме и развеселим за това, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.“

И запомнете, няма по – голямо чувство на удовлетворение, от това, когато си простил. Простете и бъдете простени.