Смъртта. Начин на употреба
Черната серия отпуши Дейвид Боуи и оттогава краят й не се вижда. Да, но това явно не стига, гладни сме за още смърт.
В социалните мрежи в момента тече вълна от споделяне на стари смърти. Първа се мултиплицира „новината” за смъртта на оперния певец Никола Гюзелев (починал на 16 май 2014г.), но това беше нищо пред лавината от сподения за смъртта на Пако де Лусия (отишъл си на 25 февруари 2014г.).
Това, че социалните мрежи са пълни с тролове, които мултиплицират пропагандните материали на платените родни медии, за никого вече не е тайна.
Масата трябва да се владее, като се държи в страх и стрес. Смъртта върши чудесна работа за целта. В разклатените посткомунистически страни да държиш наплашен народа не е никак трудно. Хората, както се казва, имат тренинг и страхът е станал трайна чарта от природата им. Масираното зомбиране и облъчване от определени медии, както и сеенето на фалшива смърт и катаклизми из социалните мрежи са ясен знак, че някой много силно желае да се върнем във времената отпреди 1989 г.
По-тъжно и плашещо е обаче, че тези „новини”, се споделят и от мислещи и иначе интелигентни хора, съвсем по инерция, без никакъв мисловен процес. Що за наивност и автоматизъм?
Ако утре пуснат съобщение за вашата собствена смърт ще го споделите ли? Колко от приятели ви ще лайкнат събитието?
По същия механичен начин, могат да бъдат извършвани и престъпления. Всъщност разпространението на една лъжа, било то и неволно, малко престъпление ли е? За много хора не е, но аз го нареждам на едно ниво с убийството, защото последиците от лъжата понякога нанасят същите щети. Уважаеми споделящи, вие, които сте много „загрижени” за човечеството, мислете с главите си, те са ви дадени за това.
През 1978г. френският писател Жорж Перек публикува книгата си „Животът. Начин на употреба”, роман знаков за своето време. Дошъл е моментът, някой да напише романа на новото време „Смъртта. Начин на употреба”.
Коментарът е публикуван в личния профил на поета Владислав Христов във Facebook.
