След Германия… пак Германия?

След трите емоционални и победни бомби, които шумно се взривиха в Арена „Армеец“ в мачовете от груповата фаза на европейското първенство по волейбол, дойде време за първата равносметка. Стар лаф е, че волейболът се играе с „горещи ръце и крака, с хладна глава“. Е, след потресаващата драма с елементи на холивудски екшън срещу Холандия температурата на крайниците граничи с точката на кипене. Време е да задвижим вентилатора.

Дебютният двубой на нашите срещу Германия беше епохален и това не е прекалено силно изказване. Ако си мислите обаче, че това е така заради резултата – бъркате се – и друг път сме побеждавали немците чисто (например на четвъртфинала на Олимпиадата в Лондон), когато пак им скъсахме шортите. „Айн цу цвай цу драй цу дрън“, както е казал големият футболен мислител и полиглот Христо Стоичков. Забележителното в мача беше съвсем друго – нейно Величество статистиката категорично отсече: родните волейболисти нямаха нито една директна грешка в атака (аут, мрежа, антена), нямаха нито една директна грешка на посрещане.

Прашясалите книги (по-скоро флашки) биха могли да ни кажат кога за последно се е случвало това – без да съм убеден със сигурност, трудно мога да повярвам, че е било скоро.

Сервисът ни беше по хирургически точен – тактиката на треньора Пламен Константинов беше простичка като замисъл, но не толкова лесна като изпълнение (виждали сме пробойни в осъществяването ѝ в други мачове): Денис Калиберда трябваше да бъде тероризиран от българския начален удар, трябваше да бъде разписана дисертация на тема: „Силата на „слабия“ сервис“. Получи се перфектно – от 62 сервиса Калиберда посрещна цели 33, а сме длъжни да отбележим, че не присъстваше през цялото време в полето.

Наставникът на Германия Витал Хайнен, който преди турнира заяви, че България е неговата волейболна съпруга, започна с либеро Маркус Щойервалд, след което го замени с Фердинанд Тиле. Първият посрещна едва 8 топки, вторият дори не пипна топка в този елемент – тези цифри спомогнаха за българския успех, без качествено посрещане немската атака беше далеч от стандартната си ефективност, а звездата на „гостите“ Георг Грозер така и цял мач не намери обичайната си форма, както в атака, така и на начален удар.

В събота и неделя последваха трилърите срещу Чехия и Холандия – и двата завършили с победа в тайбрек за нашите.

Въпреки победния щрих и в двата случая играта на родните национали далеч не вървеше толкова гладко, колкото в първия ден срещу Германия. Силовият ни сервис на практика не функционираше с изключение на няколко отделни избухвания от страна на Владо Николов, Виктор Йосифов и Миро Градинаров. Липсата на добър сервис с отскок е дълбок проблем – неуспявайки да стигнат навреме в края централните ни блокировачи са принудени да „летят“, за да се долепят до крайния, а това обърква и цялостната ни постановка на блок-защита. Финалният резултат представлява често разпилян и неравен блок, който води до лесни точки за съперника. Всъщност първото място в групата щеше да остане мираж, ако не беше флотът на Ники Пенчев, който късаше с финес нервите на „лалетата“ вчера.

Най-притеснително е обаче положението с поста на разпределителя въпреки тримата налични състезатели в разширения състав.

Андрей Жеков е контузен и това явно личеше при единственото му включване срещу Чехия. Георги Братоев въпреки брилянтните си умения на блокада е твърде непостоянен при дистрибуцията на играта, качеството на подаванията му често е много далеч от истината – учебникарски пример в това отношение бяха катастрофалните пасове към Владо Николов в края на тайбрека срещу Холандия. Само близо 20-годишният опит на капитана спаси положението в тези ситуации, втората дори бе материализирана в победната точка в мача. Владо разясни на практика волейболната поговорка: „Няма лоша топка, има лош нападател.“

Огледална е ситуацията с третия избор на Константинов – Любо Агонцев – нисичкият плеймейкър има блестящ поглед върху играта (особено при повикване на центъра на разстояние от него), справя се академично в защита, но губи много на блок заради ръстта си – противниковите нападатели направо го „прескачат“ в определени разигравания.

Въпреки всички технически проблеми и контузии (Цветан Соколов, Тодор Скримов не са въобще в състава за европейското, Ники Николов и Андрей Жеков са, но абсолютно лимитирани от физическото си състояние, за капак на всичко вчера разтежение получи и либерото Теодор Салпаров), България се домогна до лидерското място в групата и чака на четвъртфинал победителя от сблъсъка между Белгия, завършила на второ място във „варненската“ група, и третия отбор от нашата… Германия.

Възпитаниците на Витал Хайнен изиграха срещу Холандия „хелгиното“ (еквивалент на българското „ганкино“) и тактично решиха, че предпочитат да играят пак в България, а не със световния шампион Полша (което всъщност хич не е ненормално). Дали сметката на немците ще излезе с кръчмар или пак ще се обръщаме към мислителя от Каталуня – ще разберем в сряда.