Ситуацията в Украйна като „политически кадаиф“
Автор: Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)
Ситуацията в Украйна все повече започва да прилича на „политически кадаиф“. Анализаторите все по-осезаемо губят ясна представа за процесите там. Изпуснатите емоции започват да дават първите си плодове и вече никой няма рационален ход назад. Русия анексира Крим! Този факт върна времето назад с един век за начините на решаване на междудържавни спорове. В Киев Путин вече се отъждествява с Хитлер, същото е отношението на руснаците към новите политици в Украйна. Руският лидер повиши рейтинга си до 70% в страната си, но извън пределите й доверието към него се разля из Марианската падина. Руснаците пеят песни за победата, само че не мога да се сетя кого са победили в конкретния случай. Ако има действително „победители“, това са кримските пенсионери.
По разпореждане на Путин за тях ще има почти двойно увеличаване на пенсиите. Вече е пусната в обращение нова географска карта на „необятната руска земя“, включваща и новоприсъединената кримска територия. Пълно опиянение! Всички знаем за легендарната руска обич на две бутилки водка. Тя е шумна, стихийна и наситена с лепкави целувки. А какво става на следващия ден? Настъпва тежък махмурлук от типа „забит нос в масата и повтаряне на рефрена „никой не ме обича“. Защо ли?
Забравете за санкциите. Това от което Путин наистина ще го заболи най-много, е бягството на чуждестранните инвеститори. За първото тримесечие на тази година предварителните прогнози са за изтегляне на 70 млрд. долара, което представлява близо 3,2% от БВП. Има съвсъм осезаем риск руската икономика да навлезе в рецесия през 2015 г.. За последната година обезценката на рублата е близо 22% спрямо основните валути. Вносните стоки представляват около 40% от цялото потребление. От друга страна, чуждестранните банки в Русия почти замразиха кредитирането си, а някои от тях заявиха твърдото си намерение да напуснат руския финансов пазар.
Кредитите линии към Русия са орязани. Само преди година и половина валутните резерви на Руската централна банка доближиха нивото 600 млрд. долара. Към края на януари те вече са под 500 млрд. долара. Тази тенденция ще се запази със сигурност. В Кремъл осъзнават, че единственият начин за частично компенсиране на отлива на чуждестранен капитал е активирането на държавен ресурс. Само че от това произтичат два основни риска – доказаната неефективност при управление на публични проекти от страна на държавата и изобщо начинът, по който се прави бизнес в Русия. Ако трябва да използвам само едно определение за „ руския начин“ на правенето на бизнес, бих използвал „метода на големите първоначални разходи“. Откъдето и да го погледнете, много скоро средностатистическият руски гражданин ще почувства „победата“ през изпразването на джобовете му. За пореден път се убеждавам в правотата на максимата, че когато печелиш нещо, не знаеш какво губиш и обратното. Според анализаторите от Дойче Банк Русия не трябва да се разглежда вече като страна, спадаща към групата на водещите развиващи се икономики. Най-ярките представители на тази група са Китай, Индия и Бразилия. Последните събития изтласкаха „Голямата мечка“ от тази група, по всяка вероятност за дълго време. Чуждестранните инвеститори имат панически страх от политическа нестабилност в дадена държава. Бих желал това изрично да бъде разбрано – не от икономическата колебливост, не от тежките административни режими, а най-вече от политическата нестабилност.
Големите компании с присъствие на руския пазар в момента трескаво пренаписват дългосрочните си стратегии за експанзия в Русия. При евентуални санкции от страна на Европа и САЩ от Кремъл заявиха, че ще последват незабавни реципрочни действия в посока национализиране на активи на чуждестранни компании. Путин със сигурност си затвори твърде много врати към Запад. Досега руснаците използваха инвестиционни схеми през Люксембург за придобиване на активи в Европа. Няма никакво съмнение, че оттук нататък всеки долар с произход Русия ще бъде следен под лупа от страна на специалните служби.
Как може да се възползва България от тази ситуация? Спомняте ли си за обещанията за газова диверсификация на страната след предишната „украинска газова криза“? Ние отново сме в трепереща поза. Не мисля, че Русия ще си позволи каквато и да било форма на „газови игрички“ през Украйна в момента. У нас, като вулкана Везувий, отново се надига темата „Набуко“.
Това не е „българска тема“ в контекста на последните събития, а свръхнеобходима „европейска тема“. „Експерти“ с особено отношение към Русия заговориха за отлив на руски туристи през летния сезон. Това била причината да пледираме за по-меки европейски санкции спрямо Русия. Според мен ще стане точно обратното, ще имаме ръст на руските туристи. Според неофициалната статистика руснаците са купили между 200 и 300 хиляди недвижими имоти в България. Тази бройка до голяма степен прави туристическия поток от Русия относително предвидим. Бас държа, че след изтрезняването от „победата“ все повече руснаци ще осъзнаят икономическия ефект от „синдрома Путин“. Покупка на жилище в България е форма на застраховка срещу политическия риск в собствената им страна. По-сериозни проблеми се очертават най-вече пред българския експорт към Русия и Украйна поради обезценката на рублата и гривната. Този процес ще продължи в краткосрочен и средносрочен план. Повишаване на лихвите от страна на Централната банка на Русия оскъпи значително валутните застраховки.
През следващите седмици предстои свръхактивност на европейските политици по отношение санкциите към Русия. Мисля, че в основата им ще присъства много повече икономическа логика отколкото политическа. Европа обаче осъзнава все по-ясно, че Путин не е надежден партньор в дългосрочен план. Нали си спомняте, че в началото на конфликта Путин заяви, че Русия няма абсолютно никакъв апетит към Крим. Големият въпрос в момента е дали задаващата се рецесия в Русия ще повлияе съществено на икономическите процеси в Европа. Търговско-икономическо ембарго в контекста на глобализацията е невъзможно. Между другото, Русия има изключително ниско ниво на държавен и публичен дълг спрямо брутния си вътрешен продукт. В краткосрочен план това дава известен аванс на властите в Русия. Не трябва обаче да забравяме за банкрута на Русия в края на миналия век. Разбира се, че в момента и дума не може да става за сходен сценарий, но е видимо струпването на тежки гръмотевични облаци над Русия. Амбициите й за създаване на митнически съюз „Евразия“ е заложен на карта. Вече няма спор, че той сам по себе си представлява репродукция на СССР, което плаши.
В този контекст, разбира се, че България трябва изключително много да прецизира цялостната си политика за правене на бизнес с Русия в контекста на нейното непредсказуемо поведение. Нали разбирате, че проектът АЕЦ „Белене“ ще има коренно различен прочит след Крим. Нали разбирате, че това оттук нататък изобщо не може да бъде разглеждано като „български проект“.
Предстои нов прочит на европейската енергийна карта.
