Сирия се нуждае от локални споразумения за мир

Експерти призовават за договаряне на примирие по места в Сирия, като подчертават, че ако бъде подкрепено и приложено както трябва, прекратяването на огъня на местно ниво „дава надежда на мирните граждани и намалява страданията на хората”.

Пратеникът на ООН за Сирия е в Дамаск, за да се опита да убеди враждуващите страни в предимствата на подобни споразумения. Анализаторите предупреждават още, че неспазените примирия може да предизвикат повече беди, отколкото предотвратяват.

„Обикновено мислим за примирието като за нещо хубаво. Когато няма стрелби, умират по-малко хора. Но не винаги става по този начин”, казва Ноа Бонси, главен анализатор в „Международната кризиса група”.

„Примирието не е по дефиниция положително. То може да повлияе положително или негативно върху конфликта в зависимост от условията. Доброто примирие може да спаси животи. То дори може да помогне за политическия процес и за намаляването на конфликта”, казва Бонси.

Лошото примирие обаче може да бъде предпоставка или директно да предизвика повече насилие и в крайна сметка да доведе до загубата на повече хора, отколкото спасява”, допълва той.

Според него в сирийската война повечето примирия са се проваляли, като са се превръщали в безусловно предаване или са били използвани като военна тактика за отклоняване на сраженията на по-стратегически места. Бонси допълва, че проблемите възникват, защото страните в преговорите обикновено не са еднакво силни, нито се боят еднакво от насрещната страна.

Според Рим Туркмани – основателка на установената във Великобритания група „Мадани”, договореното на местно ниво примирие в Сирия може да прерасне в национални мирни преговори. Успешните мирни споразумения изискват обща практическа нужда, като например общите енергийни или транспортни доставки, казва тя. Те изискват също местни посредници, които да вдъхват доверие у всички страни. Според Туркмани за да се стигне до каквото и да е мирно споразумение, сражаващите се трябва да вярват, че имат повече шансове по време на мира, отколкото по време на войната.

„Трябва да осигурим защита най-вече на всички посредници и след това на самите бойци. Преди година членовете на „Ал Ваер” бяха готови да приемат сделка, ако имаше някакъв механизъм за защита. Те казаха „Добре, можем да си тръгнем, но къде да отидем? В мига, в който си тръгнем, ще бъдем мъртви”, посочва Туркмани.

„Бойците, за които тя говори, са имали основания да вярват, че мирното споразумение, може да ги подложи на опасност”, казва Надим Хури от „Хюман райтс уоч”.

„В Хомс повечето млади мъже, които не се изтеглиха с бойците, бяха принудени да се върнат и да служат в сирийската армия и бяха задържани многократно. В момента поддържаме връзки със семейства, които казват, че нямат никаква представа къде се намират синовете им”, разказва Хури.

След като бъде постигнато споразумение, ще са нужни външни лица, които да се уверят, че то ще бъде спазено, казва Омар Халадж – политически анализатор и бивш изпълнителен директор на „Сирийския тръст за развитие”. И именно тук идва ролята на международната общност.

„Сами по себе си примирията не са трайни. Както Рим казва, те имат нужда от местни мирни комитети, които да ги подкрепят. Имат нужда от наблюдатели”, казва Халадж и добавя, че в отделни случаи възниква необходимостта и от войници миротворци.

Според него прекратяването на войната няма да реши кризата в Сирия. Здравната система се е сринала, а 300 хиляди души са загинали от болести, които биха могли да бъдат излекувани в нормални болници, обяснява той. Около 40% от сирийските деца пък не ходят на училище.

Самите сражения са убили 200 хиляди души и са изгонили милиони от домовете им от 2011 година насам в рамките на една от най-големите бежански кризи от Първата световна война./Експерти призовават за договаряне на примирие по места в Сирия, като подчертават, че ако бъде подкрепено и приложено както трябва, прекратяването на огъня на местно ниво „дава надежда на мирните граждани и намалява страданията на хората”.

Пратеникът на ООН за Сирия е в Дамаск, за да се опита да убеди враждуващите страни в предимствата на подобни споразумения. Анализаторите предупреждават още, че неспазените примирия може да предизвикат повече беди, отколкото предотвратяват.

„Обикновено мислим за примирието като за нещо хубаво. Когато няма стрелби, умират по-малко хора. Но не винаги става по този начин”, казва Ноа Бонси, главен анализатор в „Международната кризиса група”.

„Примирието не е по дефиниция положително. То може да повлияе положително или негативно върху конфликта в зависимост от условията. Доброто примирие може да спаси животи. То дори може да помогне за политическия процес и за намаляването на конфликта”, казва Бонси.

Лошото примирие обаче може да бъде предпоставка или директно да предизвика повече насилие и в крайна сметка да доведе до загубата на повече хора, отколкото спасява”, допълва той.

Според него в сирийската война повечето примирия са се проваляли, като са се превръщали в безусловно предаване или са били използвани като военна тактика за отклоняване на сраженията на по-стратегически места. Бонси допълва, че проблемите възникват, защото страните в преговорите обикновено не са еднакво силни, нито се боят еднакво от насрещната страна.

Според Рим Туркмани – основателка на установената във Великобритания група „Мадани”, договореното на местно ниво примирие в Сирия може да прерасне в национални мирни преговори. Успешните мирни споразумения изискват обща практическа нужда, като например общите енергийни или транспортни доставки, казва тя. Те изискват също местни посредници, които да вдъхват доверие у всички страни. Според Туркмани за да се стигне до каквото и да е мирно споразумение, сражаващите се трябва да вярват, че имат повече шансове по време на мира, отколкото по време на войната.

„Трябва да осигурим защита най-вече на всички посредници и след това на самите бойци. Преди година членовете на „Ал Ваер” бяха готови да приемат сделка, ако имаше някакъв механизъм за защита. Те казаха „Добре, можем да си тръгнем, но къде да отидем? В мига, в който си тръгнем, ще бъдем мъртви”, посочва Туркмани.

„Бойците, за които тя говори, са имали основания да вярват, че мирното споразумение, може да ги подложи на опасност”, казва Надим Хури от „Хюман райтс уоч”.

„В Хомс повечето млади мъже, които не се изтеглиха с бойците, бяха принудени да се върнат и да служат в сирийската армия и бяха задържани многократно. В момента поддържаме връзки със семейства, които казват, че нямат никаква представа къде се намират синовете им”, разказва Хури.

След като бъде постигнато споразумение, ще са нужни външни лица, които да се уверят, че то ще бъде спазено, казва Омар Халадж – политически анализатор и бивш изпълнителен директор на „Сирийския тръст за развитие”. И именно тук идва ролята на международната общност.

„Сами по себе си примирията не са трайни. Както Рим казва, те имат нужда от местни мирни комитети, които да ги подкрепят. Имат нужда от наблюдатели”, казва Халадж и добавя, че в отделни случаи възниква необходимостта и от войници миротворци.

Според него прекратяването на войната няма да реши кризата в Сирия. Здравната система се е сринала, а 300 хиляди души са загинали от болести, които биха могли да бъдат излекувани в нормални болници, обяснява той. Около 40% от сирийските деца пък не ходят на училище.

Самите сражения са убили 200 хиляди души и са изгонили милиони от домовете им от 2011 година насам в рамките на една от най-големите бежански кризи от Първата световна война./Voice of America/Фокус